16 Ноември 2024събота08:56 ч.

Интервю

Орлин Ваташки: Необходим е план кога да се въвежда форсмажор

Питайте за таксите и условията при всяка банкова услуга, съветва банкерът, който е и председател на Съвета по финанси към БСП

/ брой: 61

автор:Валентин Георгиев

visibility 3016

Интервю на Валентин ГЕОРГИЕВ



- Г-н Ваташки, докато всички останали влизаме от криза в криза, дори някои се и припокриват (КОВИД-19, война), банките изглежда нямат подобни притеснения. За м.г. общата им печалба скочи със 74% до 1,4 млрд. лв. Така ли е?
- В края на 2021 г. се отбеляза спад за последното тримесечие, но на годишна база печалбата е факт, което е добър показател. Банковата система е една от най-важните за всяка икономика. В тази връзка стабилността и устойчивият й растеж са важни за страната. Влияние върху финансовия резултат на системата оказват значително по-ниските разходи за обезценки и начислени провизии, увеличеният темп на крeдитиpaнe и на бизнес активността, които се отразяват на нетния доход от лихви, такси и комисиони, съответно на печалбата. Ниските лихвени нива и подобряване качеството на портфейлите също влияят положително.
Лихвените проценти по жилищни, потребителски и фирмени кредити се понижават, а лихвените проценти по новодоговорените депозити за домакинства в левове и евро се повишават минимално.
- Защо е това често вдигане на таксите и може ли да се прогнозира докога ще продължи? Не остана банкова услуга, която да не се заплаща. А има и парадоксални случаи, при които таксата е по-голяма от сумата за превод. Не се ли ощетяват прекалено клиентите?
- Поскъпването на услугата за физическо обслужване на клиенти в банковите клонове се дължи основно на три фактора: разходите за дигитализация и сигурност, инкасо дейностите и въведените в края на 2019 г. нови европравила, според които преводите в евро в страната и в държавите от ЕС трябва да са със същата цена като трансакциите в левове, което има основна тежест върху цената на услугата.
Междубанковите преводи на каса станаха скъпи. В момента цената им достига между 5 и 10 лв., видно от тарифите на петте най-големи банки в страната. Важен елемент е, че преводите през онлайн или мобилното банкиране на кредитните институции са евтини - между 0,80 лв. и 1,20 лв. Тенденцията е за дигитализация на услугите, разплащане на комунални и други услуги чрез електронно банкиране, което пести време и пари на гражданите.
- Какви са съветите ви към обикновените хора, особено към пенсионерите - как да постъпят, така че да имат минимални загуби на парите си, когато контактуват с банка?
- Най-вече да задават необходимите въпроси, за да вземат информирано решение за услугата, която им се предлага. Докато хората не са сигурни, че са разбрали и са им разяснени всички детайли за това какви са таксите и условията за всяка услуга, да не спират да задават въпроси. Съветвам ги, ако получават пенсията си или друг доход по сметка в банка и разполагат с дебитна карта, да се опитат да плащат по-често с картата в търговските обекти, които разполагат с ПОС терминал (всички големи търговски вериги разполагат с такъв), тъй като тези разплащания са безплатни за клиентите. Таксите за теглене на средства от сметка на каса в банката са в пъти по-високи, отколкото тези за теглене от банкомат, като не следва да се забравя, че най-ниските такси за теглене от банкомат са на устройствата на банката - издател на картата.
Друг съвет е при разплащания да се ползва интернет банкиране или мобилно приложение на банката, където таксите за разплащания са доста по-ниски от тези за същите операции, извършени в клон на банката.
- Покрай войната в Украйна и налаганите санкции, а преди това заради КОВИД-кризата, доста сектори на икономиката ни бяха ударени, има съкращения и фалити. Застрашена ли е финансовата стабилност на държавата?
- КОВИД-кризата и мерките на ЕС за подпомагане на икономиките на страните членки наложиха политика на печатане на пари. Това доведе до значителен инфлационен натиск през 2021 г., който се усеща от джоба на всеки. На второ място, но не по важност, са ефектите от военния конфликт в Украйна. Войната провокира най-големия шок на търговията със суровини и материали от 1973 г. насам. Налаганите санкции срещу Русия вече влияят негативно както на България, така и на страните от ЕС. Ние, както голяма част от страните членки на ЕС, сме зависими от руските енергийни ресурси и следва много внимателно да оценяваме ефекта от дадени санкции или действия върху собствената си страна.
Тук следва да се отбележи риска за България от навлизане в период на стагфлация - доходите ще падат, а разходите за живот ще продължават да се увеличават. За да бъде минимизиран този ефект, е необходима нова политика, водена от правителството и от финансовите регулатори начело с БНБ.
В целия свят има икономическо и геополитическо разтърсване. Макроикономистите прогнозират средни нива на безработица и инфлация за България около 10% за следващите няколко години. Към тях следва да добавим и високото ниво на инфлация, което отчетохме в края на 2021 г. Основна цел на правителството трябва да бъде запазване на покупателната способност на хората, които са изправени пред изключително сериозна криза.
- В този ред на опасения изплува идеята за въвеждане на форсмажор в държавата, но в управлението няма съгласие по нея. Как трябва да се подходи, има ли опасност от неплатежоспособност и верижни фалити - и на фирми, и на финансови институции?
- Идеята за въвеждане на форсмажор е продиктувана от това, че трябва да се разработят и предложат механизми за подпомагане на бизнеса в тази сложна ситуация. Приемането на подобна мярка означава, че страна по даден договор може да не отговаря и да не дължи неустойки, ако не изпълни договорените ангажименти, поради наличието на непреодолима сила, която поставя страната в невъзможност да изпълни поетия договорен ангажимент. При въвеждането на форсмажор е много трудно да се разграничат фирмите, които наистина имат нужда да се позоват на подобна мярка, и такива, които просто ще се възползват, за да не изпълнят поетия ангажимент, както е договорен. Личното ми мнение е, че не следва с лека ръка да се отхвърля тази идея, а да се изготви ясен план при какви случаи следва да се въведе подобна мярка, за кои сектори, за какъв период и т.н.
Въпреки кризите, които прииждат, към момента не виждам пряка заплаха за верижни фалити на фирми и особено за финансови институции. Банковата ни система е стабилна и бих казал, че в някои показатели е по-добра от тази на повечето страни в еврозоната, например тези в Италия и Гърция. Капиталовата адекватност на банковия сектор у нас е един от най-високите в ЕС, а и БНБ въведе редица мерки след случая с КТБ, което ми дава увереност да заявя, че няма да има фалити на финансови институции у нас.
- При сегашната икономическа и политическа ситуация в света и в Европа как гледате на намерението на страната ни да влезе час по-скоро в еврозоната? Възможно ли е това да се случи с дата 1 януари 2024 г., не е ли по-разумно да се отложи?
- Въпросът с присъединяването на България към еврозоната е един от ключовите за страната и хората. Предишното правителство на Бойко Борисов подаде заявление за присъединяване към единния валутен механизъм, без да направи нито една стъпка за информиране на обществото, още по-малко някаква форма на допитване, референдум. Различни анализатори дават аргументи за и против, но липсва цялостен анализ. Такъв въпрос би следвало да се решава, базирайки се на детайлна оценка за въздействието върху обществото и основно върху икономиката.
БСП постави този важен въпрос в хода на преговорите за съставяне на правителство. По наше настояване в споразумението бе записано, че МФ и БНБ следва да изготвят анализ на ползите и негативите от въвеждането на еврото в България, който да е основа на мащабна разяснителна кампания година преди влизане в еврозоната, разработена адекватно за всяка възрастова група. Друго основно предложение на БСП е присъединяването да бъде осъществено при фиксиран курс на лева към еврото, без допускане на отклонения от него, а именно 1,95583 лв. за едно евро.
За да бъде променен курсът при евентуалното приемане на България в еврозоната, следва да има драматични промени и сътресения в икономиката на страната, които да обективират друг курс. Въпреки настоящите кризи, не прогнозирам толкова мащабно икономическо сътресение, което да наложи промяна във сегашния курс на лева към еврото. Последните 20 години валутният борд и фиксираният курс не показаха колебание при наблюдаваните финансови и икономически кризи.
Що се отнася до датата, тя е по-скоро политическо решение, което не взема предвид факта, че изоставаме с юридическата, а и с техническата, подготовка на системите. Няма изготвени сериозни планове и насоки, за да може цялостната държавна система да се "пренастрои" за приемане на еврото, така че не съм оптимист за датата 1 януари 2024 г.

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 595

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 565

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 582

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 598

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 595

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 555

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 640

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 604

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 631

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 582

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ