Орисана на зависимост от себе си

В заглавието, което поставям, е побрано най-важното за поетесата от Петрич Петя Хантова, съдейки за нея единствено по обемната й поетична книга "На обич орисана".
Стихосбирка от 200 страници е голям мегдан за себедоказване, много повече от необходимото за някои. Кяр. Поезията е изкуство на внезапните неудържими чувства, порив, полет и какво ли не още, което е продукт на човешката сетивност и реакции. И винаги остава нещо извън казаното. Защото за поезията няма от - до. Затова смятаме, че тя е навсякъде, във всичко. И извън нас.
Но нека не я търсим извън себе си. Ние сме си достатъчни. Да бъдем себе си. Каквато е и поетесата Петя Хантова. След първия, втория и третия прочит на тази антологична стихосбирка, си позволих с молив да запиша на последната страница някои думи, а те са: Унес... шепот... Сънищата стават ревност и ревността - сън... Поетични са виденията, защото те са другата реалност и ни задържат при себе си като в живота - сън и в съня - живот. Където и да отвориш тази книга, ще попаднеш на нещо като при археологически разкопки. Започваш да разглеждаш нещото и да гадаеш. Дааа... Още повече на първата страница на този представителен сборник четем думи не на кой да е, а на поета Евтим Евтимов за неговата съгражданка Петя Хантова. Орисана на обич и поезия. Това е заглавието на предговора. В него е казано почти всичко, което трябва да знае за себе си Петя Хантова. И тя го знае, предполагам. Затова съм я поканил на капрата на Файтона. Защото една професионална юристка, казваща: "Родена съм от допира на Севера и Юга, от ласката двуполюсна живея...", може да разкрие себе си в рецитал, доказващ поетесата.
11 май май е най-подходящ ден на Духа български. По предишния календар това е Ден на светите солунски братя. Премиерата на "На обич орисана" е от 18 ч. Чуйте авансово:

Като прилив със теб е пълна душата ми.
Като бриз обновен мисълта ми е ясна -
да ме сложат дори на трънливо разпятие,
ще крещя от любов, че без тебе е тясно.