Огънят, възникнал от искра
Поетичен алманах излезе за 50-годишнината на читалище "Искра-1964"
/ брой: 135
Поетичните искри, които излитат от човешката природа, са посланиците на надеждата, затова читалище "Искра-1964" в столичния квартал "Западен парк" ознаменува своя половинвековен юбилей с "Поетичен алманах". Толкова са и включените с по две стихотворения в него автори, гостували през годините в този оазис на духа - народното читалище, запалило един от огньовете на човешкия дух върху картата на столицата. Пъстра мозайка от имена на поетеси и поети, срещали се с почитателите на изящната словесност от района на "Западен парк". Сред най-популярните са Евтим Евтимов, Недялко Йорданов, Надя Неделина, Надежда Захариева, Елена Алекова и редица още, вече утвърдени поети, подклаждали потребния огън на читалище "Искра-1964". А и млади. Похвална е инициативата на народното читалище да издаде този "Поетичен алманах". И още нещо - да го приобщи към националния светилник на духовността, разпространявайки изданието сред почитателите на поезията и представянето му в Столичната библиотека и НЛС "Старинният файтон"...
Моят професионален навик да съзирам най-ярките поетични знаци по страниците на стихотворни сборници и стихосбирки не ме напусна и сега. Макар авторите да са подредени на азбучен принцип и името на поетесата-бард Светлана Йонкова да е почти към края, искам да споделя задоволството си от нейното участие в настоящия алманах и да се хвана за нейните ярки граждански стихотворения, които са върхът на поетичния айсберг - наречен "Поетичен алманах", за половинвековния юбилей на читалище "Искра - 1964". Второто стихотворение е болезнен, драматичен монолог на нашето мило Отечество и се казва "България". Исках да го подмина все пак, но ме задържа словото на поетесата Светлана и ще го цитирам. То не е лицеприятно и на такива певци управниците ни не гледат с добро око, меко казано. Но добре е, че ги има. Защото те будят и тревожат заспалите съвести. И на тях дължим все пак движението си към вярната цел и посока. Та ето я "България":
Кой разбойник не е разигравал по мене
своя кон, кой не ме е продавал...
Разградена градина съм - здравото семе
се задъхва от бурен и плява.
В мене скърцат забити апостолски кости,
в мене псуват мечти осквернени,
станах курва за всички неканени гости,
а децата ми бягат от мене.
Станах просяк окаян, не, гробище станах -
в мене съхне цветът незавързал.
За зелено орачът веднъж да се хване -
и веднага към кръчмата бърза.
А децата ми? Боже, какво им остана? -
само бирници, срам и копои...
От сълзи плесенясах, мухлясах от рани
и прокиснах от вечни запои.
...Имах силни гори. За живот имах воля.
Имах воля за смърт, ако трябва.
Днес пръстта ми е постна, убита, безсолна,
затова ме разменят за хляба.
Станах блато от кръв. Бог е много далеко.
Пък и близо да беше - все тая...
Но от кал е - и пак ще се върне човекът
тук, в пръстта. А човекът е и Каин.
Ето от такива дръзки поети има нужда днес майка България. Такива искри превръщат огньовете в пожар, макар пожарникарите да се изживяват като богове. Към този пример ще прибавя и "Може и без мен" на Орлин Миланов, което завършва: "Той е президент, но президенти има много, а аз съм Автор и такъв друг знаете, че няма... Така е. Да... все още."
-------------
Книгата "Поетичен алманах" ще бъде представена в НЛС "Старинният файтон" днес, 16 юни, от 18 ч. с рецитал на участниците в сборника.