Непоносимостта на Евгени Велев да не пише и рисува
/ брой: 282
Това име е обемно. То дори ме стъписа. И в същото време ме поведе нататък - към себе си, в себе си и при себе си. Бях впечатляван от негови видения и щрихи на перото и четката му. Трудно ми бе да разгранича рисуването от неговото поетично слово. Ту държеше четка, ту перо, и се редуваха слово от щрих, шрих от слово. Поет и художник, или - художник и поет... Той е и двете. И не само двете - има още неща в пространствата на художника поет, като - художествен фотограф. Албумът му с визуално-пластични внушения е побрал това триединство. И не ти се ще да повярваш, че фотографии като "Сянката ми на дръвника", "Ландшафтна порнография І", "Ладията на сина ми 2014" и други не са някаква зрителна измама, че не са картини. Да превърнеш и фотообектива в четка, както четката в перо, е по силите изглежда на комплексния талант. Ето затова любопитството ми прие неговия необозрим свят като една друга реалност и се потопих в нея като в някакъв сън.
Не бях християнин търпелив
смирен и благ
не бях
Но бях поет писател
горд творец
като Отца си
Бях гамен
Бях гений
Бях тежък случай
но не и скучен
Бях
Това прочетох в неговата "Чакалня за пътници на отдавна затворена гара". А такива неща ми внушават и неговите "Две слънца", "Жени с коси като подпалени стърнища", "Излитащи макове", а и предстоящата нова книга "Виж" на родения през 1963 г. в с. Долно Спанчово, Благоевградско, Евгени Велев. Значи мой земляк. Я виж... Затова срещата с този удивителен творец ще бъде на 8 декември от 17 ч. в НЛС "Старинният файтон", за да чуем словесния портрет на писателя Мюмюн Тахир за новото име Евгени Велев. За да разберем защо е тази непоносимост да не пише и рисува. "Непоносимо е да не мога да дишам, затова пиша..." Заповядайте.