Любовта на една поетеса като загадка и познание
/ брой: 240
Когато чета библиографски справки за автори, най-внимателно се вглеждам в заглавията на техните книги, защото обикновено в тях са закодирани основните им творчески послания. Това направих и при четенето на новата стихосбирка "Предчувствие за бряг" на поетесата Валентина Михайлова. И тъй като в писателското тефтерче тя изрично е отбелязала след рождената си дата, че е дъщеря на Младен Исаев, което в по-голяма степен важи и за Людмила Исаева, ще кажа, че вглеждането ми в библиографското каре се засили. Валентина Михайлова е авторка на стихосбирките "Незащитени пространства", "Душа в окото на Всемира" и "Оазиси на сърцето". Не намирам за нужно да извличам в този мой отзив предишните й послания, ще се спра главно на новата й книга "Предчувствие за бряг". Макар да съм чел безброй сборници с интимна лирика, тази стихосбирка, на пръв поглед приличаща си с изповедите на не една българска поетеса и най-резонно с интимната лирика на своята майка, Валентина е поставила свои акценти, свои знаци, за да постигне своя автентичност, за да бъде себе си. Това е българска поетеса с характер. Цялата книга е искрен монолог на обичаща жена, която е една звънтяща струна за поезия.
Не умирай, любов!
Не изчезвай без време от мен -
моя ранна зора, затаен благослов,
слънчев лъч в моя страх отразен.
"Не изчезвай, любов" е последното стихотворение в стихосбирката на Валентина, но то може да бъде прието като рефрен на живота й. Ето защо и молитвите й, и кратките елегии, и всички лирични късове в тази монолитна лирична книга са поема за любовта. Защото има няколко темелни стихотворения в нейната книга, едно от които е и "Любовта", в които тя се опитва да разгадае загадката Любов, цялото й познание извира от нея. Ето затова книгата й е задъхана, неспокойна, резигнативна поема-изповед в олтара на Любовта.
Книгата ще бъде представена в кафенето на Столичната библиотека на 20 октомври, понеделник, от 18 ч. Рецитал на актрисата Богдана Вульпе и музикална програма.