Гларуси над София
/ брой: 198
Не е за вярване ли? Но книгата е вече факт. Поетът Христо Милчев и седмата му поетична книга с това заглавие. Тридесет и три стихотворения - кое от кое по-кратко, но - хубаво, поетичен знак, светещ, а първото е дало заглавието на стихосбирката. То е от осем стиха. От него излитат гларусите над София.
Те летят във утрото
под чуждото небе на тоя град
и писъците им са всъщност плач.
Те летят и търсят брегове
с пейзажи сини и безкрайни.
Свят наопаки е тук, сред дни,
където гларусите заживяват
без своето обичано море.
Следващото е озаглавено "Игра на смърт в морето", в което авторът е сред морските вълни като удавник и морето го изхвърля на брега, за да заговори на бургаските поети. "И пак съм тъжен в този град./ Морето и пристанището пак са същите,/ останали без Христо Фотев,/ останали без Петя, останали без другите поети./ И улиците тук, и гларусите пак са същите,/ останали без Христо Фотев,/ останали без Петя, останали без другите поети..." За да ни каже и в този поетичен къс, че "Със стиховете свои, със живота свой,/ със туй, че ще ви има пак,/ е вярното, което мисля днес."
Браво, Христо! Как не ми се ще да подмина нито един от тези 33 поетични бисера, изкристализирали в поетичната ти душа. След "Гларуси над София" и "Игра на смърт в морето", и "Към бургаските поети" следват "Гларусът", "Дървото", "Бургас", "Птицата", "Вечността", "Старото и опустяло лозе", "Ямболски залез", "Софийски залез", "Обагрените къщи на Копривщица", "Панагюрище" и така нататък... до Христовата възраст - 33. Май и в това е закодиран поетичен смисъл, но ще разберем на самото представяне на новата книга на Христо Милчев, което ще бъде на 15 октомври от 18 ч. в "Старинният файтон".