Доц. Кирил Попов: При промяна на гласа за повече от 2-3 седмици потърсете специалист по УНГ болести

Доц. д-р Кирил Попов е потомствен лекар - баща му също е лекар. Лекари са и двамата му синове. Още като студент започва да се занимава с ушно-носно-гърлените болести, увлечен от учителя си доц. д-р Величко Големанов, който също е потомствен лекар - син на един от първите у нас специалисти по УНГ. "Това има огромно значение за бъдещето на един специалист - много е важно от кого човек се учи, защото да си лекар не е просто професия, а поведение, отношение към пациента, към колегите. Както е казал Хипократ, "Учителят в професията е повече от баща", убеден е доц. Попов. След като започва да посещава кръжока по геронтооториноларингология под ръководството на доц. Големанов, Попов става аспирант по специалността и защитава дисертация, свързана с възрастовото изменение на слуха у нас. 

Над 23 години доц. Попов работи по специалността си в университетската болница "Царица Йоанна-ИСУЛ", а от 2007 г. ръководи клиниката по УНГ болести в онкологичната болница. Именно тук от няколко години заедно с д-р Асен Тодоров, д-р Елка Ангелова, проф. Панайот Куртев, д-р Стефан Гергов, д-р Роберт Меламед, д-р Александър Лафчис и д-р Стефан Стефанов доц. Попов провежда споменатите реконструктивни операции.

Доц. Попов има множество специализации в чужбина, в годините е преподавал на студенти по медицина, стоматология, логопедия, както и на специализанти по УНГ болести.

"При промяна на гласа за повече от 2-3 седмици трябва да се отиде на преглед при специалист по ушни, носни и гърлени болести. Ако това се направи, може да  се "хване" ракът на гръкляна в значително по-ранен етап, да се проведе органосъхраняващо лечение и болният да не загуби гласа си", казва доц. д-р Кирил Попов, началник на Клиниката по УНГБ в Университетската специализирана болница за активно лечение по онкология в София. Той е категоричен, че 

добрият хирург е този, който може да спести операцията

на своя пациент. "А това може да се случи при по-добра профилактика и по-ранна диагностика. В момента профилактиката е в ръцете на личните лекари и при най-малко съмнение те трябва да насочват пациентите към УНГ специалистите, а не да ги задържат с антибиотично или друго лечение", препоръчва специалистът.

"Основното онкологично заболяване в нашата специалност е ракът на гръкляна. В България има близо 600 новооткрити пациенти с карцином на ларинкса годишно. За съжаление, статистиката показва, че от 1960 г., когато тези случаи са били около 100 годишно, те са се увеличили шесткратно. А като се има предвид, че през последните 20-25 години населението на България е намаляло, ръстът е грандиозен. Сред възможните причини е лошото качество на живот - тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, някои професии, в които се работи с  вредни вещества и химикали, без да се спазват хигиенните изисквания. При това заболяване няма такава наследственост, както при други онкологични заболявания - рака на гърдата или на матката. Външните фактори са основни за туморите на гръкляна - много редки са случаите, в които пациентът с карцином на ларинкса не е пушач. В същото време не е напълно известно на медицината защо само 5% от пациентите са жени, макар че те също пушат, а напоследък дори повече от мъжете", казва доц. Попов. По думите му други чести онкологични заболявания в УНГ специалността са карциномът на гълтача (фаринкса), на езика и на слюнчените жлези.

Наскоро доц. Попов заедно с екип от УНГ специалисти, съдови хирурзи, хирурзи, анестезиолози и реаниматори извърши уникална за България операция. 

Над 6-часовата операция

не просто даде шанс за живота на пациента, а за качеството на живота му. Доц. Попов припомня девиза на Световната здравна организация, който следва и в своята работа: "Повече живот към годините, а не повече години към живота." Уникалното в операцията е комбинираният подход. Туморът е бил на ларинкса и хипофаринкса с огромна метастаза вляво на шията, която обхващала сънната артерия! От няколко години екипът на доц. Попов замества обхванатата сънна артерия с изкуствена артерия. В конкретния случай обаче близостта до хранопровода и дихателната система и възможността за инфекция диктуват смяна на стратегията. 

За първи път в България

засегнатата сънна артерия се замества с бедрената артерия на пациента, а на мястото на бедрената артерия се поставя протеза. Собствената артерия на пациента е много по-издръжлива на инфекции и образуването на тромби, които биха били фатални за мозъка и последващото лъчелечение.

Премахването на тумора от гълтача (хипофаринкса) изисква и допълнително подсигуряване срещу усложнения със следваща операция - поставяне на мускул и кожа от гърдите в областта на операцията или т.нар. пекторално ламбо.

Храненето на болния през устата се възстановява, възстановява се и функцията на сънната и бедрената артерия. Пациентът вече е започнал следоперативното си лъчелечение в модерния лъчетерапевтичен комплекс на онкологичната болница.

Какво е комплексен подход при лечението на ракови заболявания?

"Т.нар. тумор борд е практика, която съществува в света и у нас повече от 50 години. Тя е въведена, тъй като лечението на туморни заболявания не може да се осъществи само от една медицинска специалност. С времето все повече навлизат методите на лъчелечението, провеждани със съвременни апарати, които запазват жизнеността на околните на тумора тъкани. Химиотерапията също много напредва и помага - появиха се моноклонални антитела и други нови онколекарства. През последните 30 години в оперативното лечение на заболяванията в областта на ушите, носа и гърлото бяха въведени реконструктивни оперативни техники, включващи кожни, кожно-мускулни, съдови и дори чревни ламба. Това води до оптимална радикалност в отстраняването на тумора, както и до подобрена естетика и качество на живота. 

В тези операции участват и колеги съдови хирурзи, пластични хирурзи, лицево-челюстни хирурзи и коремни хирурзи, анестезиолози и реаниматори. Това може да се осъществи само в болници, в които има всички изброени специалисти плюс спешни звена, мощна реанимация, която да посреща и компетентно и своевременно да се справя с евентуално възникналите усложнения. Към всичко това трябва да добавим и възможността за съвременна диагностика, която в наши дни постига прецизност с ядреномагнитния резонанс, скенера, а напоследък и ПЕТ скенера. Всички те, особено ПЕТ скенерът, вече са задължителни при диагностиката и проследяването на онкозаболяванията", казва доц. Попов.

Кои са най-новите тенденции в лечението на на онкозаболяванията на ушите, носа и гърлото?

"Основните методи на лечение на онкологичните заболявания са три - оперативните, лъче- и химиотерапията. Новости има във всеки от тези методи. В оперативното лечение в България настигаме световните стандарти - това са основните онкологични операции, както и споменатите вече реконструктивни операции, свързани със заместването на тъкани, обхванати от туморния процес. Качеството на лъчелечението значително се повиши, след като преди 6-7 години българската държава купи 28 апарата, с които са снабдени основните онкодиспансери в страната. В областта на химиотерапията се използват всички най-съвременни лекарства, заплащани от Здравната каса. Т.е. по отношение на диагностиката и лечението на раковите заболявания в България се прави всичко, което се прави в Европа и света, и това лечение е достъпно, макар и понякога с известно закъснение", казва доц. Попов. Той смята, че в България има достатъчно специалисти по УНГ болести, които се занимават с онкология. Не се оплаква от липса на млади колеги, избрали специалността, и е доволен, че те са заинтересовани и се възползват от всички възможности да се учат - от по-възрастните си колеги, от колеги в чужбина и от платени курсове.