Давид от Станимака

Посетих тези дни последния жив съратник на Давид Сасонов, чието име дълги години носеше днешното асеновградското читалище "Родолюбие". Моят 97-годишен родственик - вуйчо Петър Лазаров, ми сподели и някои неизвестни факти от съвместната им дейност до 1942 г. В архива си Петър Лазаров пази биография на Давид Сасонов, а на издаден през 1942 г. албум с адреси на по-видни есперантски дейци в България снимките им са една до друга.
Давид Исак Сасонов е роден на 24 декември 1907 г. в многодетно еврейско семейство в тогавашната Станимака (днес Асеновград). Бащата Исаак Сасон е бил проспериращ търговец и същевременно равин в града. Семейството има девет деца - шест момчета и три момичета. Майката Ребека е от Пазарджик. Дошла в Асеновград на панаир и понеже била красива и образована жена, Исак я видял, харесал я и се оженил за нея.
Давид завършва с отличие основно образование в училище "Петко Каравелов" и продължава да учи в местната гимназия. Изучава и чужди езици. В края на гимназиалното си обучение е полиглот - усвоил е руски, немски, испански и есперанто, продължава да изучава френски и стенография. Особено се увлича от есперанто. Започва да превежда български класици и да го преподава на специално сформирани групи в града. Като есперантист Давид развива богата международна кореспонденция. Свързва се с видни деятели на есперанто по света, публикува преведени от него творби в световни есперантски издания. Превеждал е произведения на Вазов, Смирненски, Ясенов, Йовков и др.
Давид става член на комунистическо младежко дружество в Станимака и води марксистко-ленински кръжок в гимназията. След завършването й работи в магазина на баща си. Курсовете му по есперанто се посещават от стотици ученици и работници.
През 1931 г. заедно с още един асеновградски есперантист Хрима (Христо Горов) превеждат поемата "Септември" на Гео Милев, която е отпечатана в джобен формат в лайпцигското есперантско издателство "ЕКРЕЛО" и е разпространена по цял свят. Давид Сасонов е приет за член на немския Клуб на белетристите-есперантисти. През същата 1931-а Давид започва да следва задочно в Свободния университет в София, който завършва през 1937 г.
Когато Германия напада СССР, Давид Сасонов застава твърдо на антифашистки позиции и заедно с останалите есперантисти участва в Комитета за мир. Изпраща нота до Лигата на нациите. Издавал е на есперанто марксисткия вестник "Informilo" и го е разпространявал сред есперантистите. Избран е за член на Околийския комитет на РМС, а след влизането му в Работническата партия е ръководител и на партийна група.
Давид Сасонов взема дейно участие в работата на читалището в града, където се организират групите за обучение по есперанто и чужди езици. Участва във въздържателното, стенографското и туристическото дружество. Благодарение на усилията му, дружеството на есперантистите става едно от водещите в страната. Издава периодичен бюлетин "П.Е.К." (Пролетарска есперантска кореспонденция), в който препечатва и статии от работническия печат.
Заради неуморната си партийна и есперантска дейност Давид е наблюдаван редовно от полицейските власти. През април 1942 г. е арестуван и подложен на жесток разпит. Интерниран е в с. Горни извор, Златоградско. Тамошният кмет - антиеврейски настроен и лоялен на правителството запасен офицер, го настанява в изоставена джамия и му забранява всякакви връзки с населението. Лошата и недостатъчна храна, студът, нехигиеничните условия и постоянният тормоз изиграват своята роля - Давид се разболява сериозно. Кметът не разрешава медицинска помощ. На 13 септември 1942 г. сутринта го намират мъртъв.
Безжизненото тяло на Давид е докарано с полицейски джип в Асеновград. Шивачницата, в която е работил вуйчо ми Петър, е била срещу къщата на Сасонови и той е свидетел на случилото се. При разтоварването на ковчега един от съпровождащите полицаи потропал на вратата и извикал подигравателно: "Хайде, еврейко, ела да посрещнеш сега сина си!" Ребека излиза и когато разбира какво става, изревава силно, прегръща ковчега, получава сърдечен удар и умира.
През следващите дни и седмици семейството на Исаак Сасонов е разпръснато из страната. Някои са осъществили връзка с Петър Лазаров през следващите година-две. За съжаление след 9 септември 1944 г. никой от тях не се е завърнал в Асеновград. Съдбата на семейството е неизвестна. Ако след тези редове някой се досети за потомци на това еврейско семейство, моля да ми пише на имейл адрес niklfilipov@yahoo.co.uk