Бомбата на реституцията още цъка в София

Бомбата на реституцията в София все още не е избухнала и тиктака за жителите на много райони, за собствениците на върнати имоти и за самата столична администрация. Не са единици случаите, в които столичани алармират за пореден зараждащ се строеж в зелена площ, била тя градинка, паркче или някое малко затревено място, сторило се апетитно на пореден инвестититор. Досега столичното кметство показва, че работи само на парче, на пожар, без да планира как ще се справи цялостно с проблема с върнатите имоти на собственици на странни, неподходящи и спорни места преди две десетилетия. Реститутите или купувачите на тези земи обаче дебнат в засада и едва ли още дълго ще стоят кротко и спокойно, без да предприемат действия за осигуряване на печалба от имотите си. А те не са само в междублокови пространства, малки градинки или полянки из кварталите.
Както е добре известно на цялата община, Борисовата градина и Южният парк са своеобразни    

пъзели от частни парчета

Огромна част от планирания до жк "Младост" Източен парк, също е частна територия и собствениците й не дават дума да се издума за бъдещ парк в техните земи. Единственият изход за кметството е отчуждаването на спорните имоти. Засега обаче знак за такава мащабна стъпка няма. Не се прави нищо в посока към планиране на приоритетни и по-малко значими терени, които трябва да се отчуждят в определен порядък. Още преди няколко години общински съветник изчисли, че за отчуждаване на 110 дка частни зелени площи само в район "Младост" ще са нужни поне 57 млн. лева. Неотдавна пък главният архитект на София Здравко Здравков призна, че проблемът с реституцията дълго ще спъва работата на община и той ще се решава в следващите 50 години.
Признанията са едно, но работата по преодоляване на проблемите съвсем друго. Засега от общината показват, че се задействат само в кризисни ситуации, когато хората излязат на протест срещу пореден строеж в озелененото пространство около тях. Ако то се окаже малко, общината опитва да направи заменка на имота и да облекчи напрежението, така че и жителите на района, и собственикът на земята да останат удовлетворени. И така, докато не се окаже, че и новите съседи на бъдещия блок изпитват дискомфорт.
Как все пак се стигна до хаоса, който царува в София, след актовете за връщане на собствеността? Двата закона, които уреждат реституцията, са от 1991 г. при управлението на Димитър Попов и от 1997 г. - при управлението на Иван Костов. Основният проблем дойде оттам, че се връщат земи, които са били земеделски, но вече попадат в урбанизирана територия. Отделно нещата се усложняват от факта, че в тези площи са извършени мероприятия - като озеленяване или детски площадки. Върнатите земи често се намират под блокове, през улици, в паркове и т. н. Друг е въпросът, че

много от тях вече са препродадени

и са в ръцете на нови собственици. И е съвсем логично те да искат да строят в новопридобитите си терени. Не им харесва, че общината ги е отредила за зелени площи, в които не може да се строи. Така се появява още един конфликт. Когато и където се стигне до отчуждаване, се оказва, че всички столичани ще трябва да плащат чрез данъците си заради неразумното връщане на много земи.
Случаите с неудовлетворени бивши собственици на терени, които имат обосновани или не претенции, както и с възмутени жители на съседни жилищни кооперации не са един и два. До дни СОС отново ще е изправен пред предизвикателството да реши дали поредният строеж да се появи в междублоково пространство на зелена поляна. Проектът вече получи благословията на мнозинството в Общинския съвет, като премина успешно през гласуване в ресорната комисия по архитектура. Тази седмица докладът трябва да се разгледа и от Столичния общински съвет и вероятно ще получи окончателното одобрение.
Този път планираният блок ще изникне върху зелен терен между няколко други жилищни кооперации в столичния квартал "Дружба" 1. Пътят до строежа е дълъг за собственика на земята и е минал през доста перипетии, за да се стигне до окончателния проект. През 1997 г. наследниците на някогашния собственик подават молба в администрацията на район "Искър" с искане за възстановяване на 16 000 кв. метра. Някога те са били част от местността "Напоително поле", а в момента върху тях са построени блоковете 7, 15, 16 и 17, както и трафопост. Останалото е зелена площ между тези жилищни сгради. Молбата обаче не е удовлетворена и от района заявяват, че земите не могат да бъдат възстановени в тези граници. Същата година поземлената комисия в "Слатина" разглежда удостоверение с решението на район "Искър" и се произнася, че все пак терен от 2200 кв. метра може да бъде върнат, тъй като той не е застроен. Затова комисията иска

преразглеждане на решението

от районната администрация. В крайна сметка новото удостоверение на район "Искър" отменя старото и се решава, че 2220 кв. метра могат все пак да бъдат възстановени. Изненадващо след година в решението на поземлената комисия върнатата площ внезапно набъбва на 2452 кв. метра. Тези цифри залягат и в новото удостоверение на район "Искър" от 1999 г.
Почти 20 години след решението на въпроса се появяват инвеститорските интереси за "употреба" на парчето земя между блоковете на "Дружба" 1. По искане на собственика Столичният общински съвет трябва да приеме доклад, с който да одобри подробен устройствен план - план за застрояване. По този начин ще се даде зелена светлина за бъдещата жилищна сграда. По искане на общинския съветник от БСП Борис Цветков обаче, комисията по архитектура към СОС отлага точката с искане да се представят документи за реституцията на имота. След направени справки по документацията, администрацията на общината решава, че няма нарушения и затова решението този път получава одобрение от мнозинството в комисията по архитектура към СОС. Сега наред е Столичният общински съвет, макар че решението му е предизвестено. И това няма да е последният случай, който показва какво се случва след връщане на земеделски земи в урбанизирани територии. Справедливостта се губи и за собствениците им, и за жителите на района.