България загуби свой достоен син

България загуби още един достоен свой син!
Напусна ни завинаги генерал Ангел Марин - достоен офицер, патриот и антифашист. Посветил живота си в служба на Отечеството, генерал Марин беше пример за родолюбие, дълг и почтеност!
Във времена на пошлост, чуждопоклонничество, морален колапс и срив на духовността, Ангел Марин ще остане в спомените ни като мъж на честта, пример за подражание и нравствен коректив.
Светла му памет!

Ген. Ангел Марин - роден военен, мъж на честта

Ангел Марин е роден в Батак през 1942 г. Завършва гимназията в Девин през 1960 г. и 5-годишния курс по специалност „Земна артилерия“ в тогавашното Висше военно артилерийско училище в Шумен (сега факултет на Националния военен университет „Васил Левски“), като придобива висше гражданско образование с квалификация „инженер по радиоелектронна техника“ (1965). По-късно завършва със златен медал 4-годишния курс на Военната артилерийска академия в Ленинград, СССР (1974 – 1978).
От 1965 г. Марин служи в Ракетните войски на Българската армия (БА), като преминава през всички длъжности. От 1965 до 1970 г. е началник на разчет "ДУ и насочване на ракетата" в 6-а свободна батарея на 56-а ракетна бригада. Между 1970 и 1972 г. е началник на огнево отделение в 6-а свободна батарея на същата бригада. В периода 1972 – 1974 г. е командир на батареята.
След като завършва военната академия Ангел Марин е назначен за командир на 2-ри отделен ракетен дивизион на втора мотострелкова дивизия в Стара Загора до 1980 г. От 1980 г. до 1982 г. е командир на 41-ви артилерийски полк в Стара Загора. Между 1982 и 1987 г. е началник на Ракетните войски и артилерията на 2-ра мотострелкова дивизия. В периода 1987 – 1990 г. той е командващ Ракетните войски и артилерията на трета армия.
През 1991 г. му е присвоено военното звание генерал-майор, като от 1990 г. е командващ на Зенитно-ракетните войски и артилерия на Сухопътните войски на БА, на 27 август 1996 поради реорганизиране на формированието в управление е преназначен на същата длъжност за една година, на 1 септември 1997 г. е назначен на същата длъжност за още една година, на която е до 16 март 1998 г., след което е освободен от длъжността и от военна служба, поради несъгласие с начина на провеждане на военната реформа.
Тогава е уволнен дисциплинарно с указ на президента, с мотиви нарушение на деполитизацията в закона за отбраната, по предложение на заместник-началника на ГЩ контраадмирал Петър Петров, за политическия си коментар, излъчен по телевизията: „командата бегом към НАТО не е здравословна за България и армията ни“.
На президентските избори през 2001 г. е избран за вицепрезидент на Република България в двойка с Георги Първанов.
На 9 декември 2011 г. о.р. генерал-майор Ангел Марин е награден с орден „Стара планина“ първа степен с мечове за изключително големите му заслуги към Република България. Предложението за награждаването му е издигнато от 11 неправителствени организации и одобрено от Министерския съвет на България на 7 декември 2011 г.
След остри реплики от страна на тогавашния премиер  Бойко Борисов и несъгласие с мотивите за награждаването, Ангел Марин връща ордена на 13 януари 2012 г. Куриозен факт е, че именно одобрението за самото награждаване идва с подпис от премиера.

Генералът, който стана обществен лидер

Управителният съвет на Българския антифашистки съюз и Международна фондация "Георги Димитров" с дълбока скръб съобщават, че на 18.03.2024 г. ни напусна вицепрезидентът на Република България, член на Управителния съвет на БАС и председател на МФ "Георги Димитров" ген. Ангел Марин (1942-2024).
Роден в борческия град Батак, 38 години ген. Марин служи вярно и предано в редовете на Българската армия, премина през всички командни длъжности до командващ Ракетни войски и артилерия на Сухопътни войски. Един от малкото български генерали, които оставят трайна диря в обществения живот, превърнали се в обществени лидери.
Като вицепрезидент на Република България в продължение на 10 години, спазвайки стриктно Конституцията и законите на страната, той прояви своя мъжки характер, трудолюбие, пиетет към новите знания и целеустременост, не изневери на антифашистките идеали, на родолюбивите каузи, беше пример за стриктност, честност и некорумпираност! И за всичко това беше възнаграден с най-важната награда - уважението на българските граждани.
Като председател на Управителния съвет на МФ ”Георги Димитров” и член на УС на Българския антифашистки съюз ген. Марин се бори активно и всеотдайно за запазване на историческата истина за антифашистката съпротива и популяризиране на живота и делото на Георги Димитров!
В днешните неблагодарни времена лявата и антифашистката идея се крепят именно на хора като него - натрупал огромен опит в обществената работа с няколко поколения млади и стари, преживял добро и лошо, възходите и несгодите на нашата родина.
За всеки един от нас, българските антифашисти, беше гордост и привилегия да работим заедно с ген. Марин. Неговото отношение към хората и към обществената работа са пример за всеки един от нас.
ДЪЛБОК ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА И ДЕЛОТО НА ГЕН. АНГЕЛ МАРИН!

БЪЛГАРСКИ АНТИФАШИСТКИ СЪЮЗ
МЕЖДУНАРОДНА ФОНДАЦИЯ "ГЕОРГИ ДИМИТРОВ"

Поклонението ще се състои на 21.03.2024 г., четвъртък, от 12 ч. в гр. Батак

Само той се осмели да каже
истината за армията и НАТО

Няма армия, която да може да ни защитава реално. А защо? Заради предателството на българските политици. Всичко започна през юни 1997 г., когато САЩ отправиха официално искане да бъдат унищожени българските ракети Р-300 и Р-400. И се започна.
През 1998 г. се появи един достоен български генерал – тогавашният командващ ракетни войски Ангел Марин, който каза, че те са нужни на всяка модерна армия, че унищожаването им ще удари националната сигурност, че командата „Бегом към НАТО“ е вредна.
Мнозинството от неговите колеги се оказаха послушковци, пазещи си службицата, само той се осмели да каже истината, че „царят е гол“. Опитът на тогавашния президент Петър Стоянов да се натегне пред „големите началници“ и да го порицае публично пред журналисти в негово присъствие, предлагайки му да се покае, за да не получи дисциплинарно уволнение, се провали. Достойният български генерал му зашлеви шамар, като му каза „Господин президент, вие ме разочаровахте“. Човекът, който неведнъж бе казвал „Армията е моя съдба, а не епизод, и то случаен епизод от живота ми“, не пожела да се опозори със съучастие в унищожаването на това, което е било негова „съдба“. Стотици други я предадоха, предпочитайки да останат на хранилката.

военният сайт Pan.bg
15 май 2018 г.