АЕЦ Белене - спасението от енергиен колапс

Нора СТОИЧКОВА

В Европейския съюз може да си беден, но не може да си различен. България не прави изключение - каквито правила важат за всички, такива важат и за нас. В последното десетилетие развитието на ядрената енергетика на континента беше намачкано в полза на ВЕИ. Това доведе до повсеместно съкращаване на ядрените програми на континента. Някои, като Унгария, не се подчиниха и разшириха съществуващите си ядрени мощности или започнаха да планират строежа на нови. България обаче не събра политическа смелост да се противопостави, просто замрази може би най-готовия ядрен проект в света - АЕЦ "Белене".

Геополитическото менгеме е удобно извинение за нефелната политика в енергетиката и икономиката на ГЕРБ и Борисов, които десет години танцуваха и с Русия, и със САЩ, играха по едно полувреме в отсрещния отбор и като резултат - оборудването за АЕЦ "Белене" за поредна година е консервирано на площадката край Дунава и не се вижда шанс това патово положение да се промени. По 10 млн. лв. хвърляме за това всяка година от 2016-а насам. Вместо да имаме нова базова мощност, която да произвежда евтин ток, чиято цена не зависи от пазара на въглеродните емисии.

Преките загуби са не само онези 10 млрд. евро преки инвестиции и още 10 пъти по толкова непреки, които можеха рязко да вдигнат на крака икономиката на цялата страна и да стабилизират енергетиката ни. Директните загуби от забавянето на този проект се чувстват днес по джоба на всички ни. 

Токът в Европа и у нас от август насам се вдигна в пъти, не в проценти, заради дефицита на горива и особено високата цена на природния газ. Виновна за това е

сбърканата енергийна политика на Евросъюза

който ту е "за", ту "против" тръбопровода "Северен поток 2", ту прави всичко за развитието на зелената енергетика, базирана на слънце и вятър, ту се чуди как да вкара в "зеления списък" и ядрената енергия, тъй като е почти беземисионна.

Считаме енергията, добита от слънцето и вятъра, за чиста. Но ето малко факти. Богомил Манчев, председател на "Булатом", посочи пред БСТВ, че Германия например, която е инсталирала  126 000 мегавата ВЕИ мощности, е увеличила с 2% въглеродните си емисии. Това се дължи на факта, че те не работят през цялото време, тъй като там има 1000 часа слънце и 4500 часа вятър. През останалото време трябва да работят базовите централи на въглища и газ.

"Хората смятат газовите централи за беземисионни, защото не виждат това, което излиза. Но при горенето на газа се отделя половин тон въглероден диоксид на мегаватчас. В Германия има инсталации, които излъчват по 350 кг СО2, например", посочи той.

Но за да се счита едно производство на енергия чисто, трябва да излъчва под 200 кг СО2 на мегаватчас. Само да посочим - третото поколение ядрени реактори излъчват под 10 кг за мегаватчас.

"За сравнение - водата излъчва 13 кг, слънцето - новите панели от 500 и 400 вата мощност, излъчват 45 кг, а производството от вятъра - от 50 до 120 кг въглеродни емисии", посочи инж. Манчев.

Така че тази енергия се смята за чиста, а ядрената още не получава "зелена" индулгенция. Поради страха от ядрена авария. Наистина, случи се и аварията в АЕЦ "Фукушима" на 11 март 2011 г. след земетресение с магнитуд 9 по скалата на Рихтер и невиждано от векове опустошително цунами. Но това принуди производителите на ядрено оборудване да внедрят много активни и пасивни системи на защита в реакторите и доведе до увеличаване на сигурността на централите. 

"Ядрената индустрия обърна сериозно внимание на съхранението на ядрените отпадъци, включително на съхранението на отработеното ядрено гориво", коментира Богомил Манчев и посочи, че най-накрая отработеното гориво от 2-ро и 3-то поколение реактори ще се преработва и ще служи на следващите поколения реактори, които "ще работят с бързи неутрони".

Затова и ЕВРАТОМ, базирана в Люксембург, задължава отработеното ядрено гориво да се съхранява на територията на съответната държава.

"Разбира се, имаме надеждно решение и за АЕЦ "Козлодуй", и за АЕЦ "Белене" в тази посока за следващите 100 години. След това - ще видим", пошегува се председателят на "Булатом".

21 евро за МВтч ток от АЕЦ "Белене"?

Стана ясно, че цените на тока няма никога повече да се върнат на предишните си нива. Според енергийните експерти 300 лв. за мегаватчас трябва да стане базовата енергия, а за битовите потребители - минимум 600 лв. В момента мегаватчас за хората е 170 лв. дневната тарифа. А на европейските борси високото напрежение не пада под 200 евро от поне половин година.

Пример в това отношение е производството на въглища. За един мегаватчас, там се отделят 1,3 тона СО2. При преки разходи от 35 евро и още 120 евро за "зелен" сертификат - това прави 155 евро/300 лв. по днешния курс лев-евро/на мегаватчаса. И това е себестойност. А нали централата трябва да има печалба - пари за присъщи разходи - ремонти, заплати, поддръжка на оборудването и т.н. Ето как се формират дефицити при производството на ток днес, които не могат да бъдат компенсирани при днешната цена на тока за бита.

"Причината за това положение е следната. Преди няколко години френският президент Макрон съобщи, че стремежът на европейската общност - в лицето на Германия и Франция, е да постигне цена от 70 евро за тон въглеродни емисии през 2021 г., която изтече преди няколко седмици само. Подминаха я тая цена отдавна. Причината - дългосрочната цел - беземисионна икономика до 50-а година. Това наложи всичките 27 страни в съюза да започнат да съкращават емисионното си производство", коментира инж. Манчев и посочи, че всички държави, без изключение, са решили, че могат да хитруват.

ЕК направи фонд, в който акумулира всички "зелени" индулгенции и ги продава на страните, които имат нужда от тях, за да им работят централите. От 2015 г. насам обаче емисиите на СО2 в Европа не намаляват, напротив - увеличават се, защото всички страни на практика хитруват и заобикалят пътната карта за съкращаване на "кафявото" производство. В същото време "зелените" сертификати през 2021 г. вече не стигат за всички и това удвои и утрои цените им. 

Какво обаче имаме у нас като чиста базова енергетика - един АЕЦ "Козлодуй", газови централи, които в момента не са изгодни заради високата цена на газа, и ВЕИ. Нямаме друга базова мощност като АЕЦ "Белене", например, чието производство няма да се оскъпява заради въглеродни емисии.

Изходът е в строежа на АЕЦ "Белене", която продължава да е най-готовият проект в света. Днес проектът се оскъпява само с около 1 млрд. евро заради високите цени на металите и другите материали, които влизат в строежа й. Цената му продължава да е около 10 млрд. евро. 

"АЕЦ "Белене" ще прави 16 млн. мегаватчаса, необходими са й 350 млн. евро производствени разходи. И излиза, че себестойността на произведения от централата ток ще е 21,5 евро за мегаватчас. Като вътре влизат и отчисленията за ядрена безопасност, и за извеждане от експлоатация, което може да се случи най-рано след 60 години", пресметна Богомил Манчев и посочи, че за времето в експлоатация "Белене" ще произведе 1 млрд. мегаватчаса.  

Европа скоро едва ли ще актуализира очертаната преди години и неработеща днес пътна карта за съкращаване на емисионните производства. България е поела ангажименти да съкрати производството на въглища и трябва да има нови базови мощности. Не само Втора атомна, но и национален стратегически план, в който да влиза и  строеж на нови ядрени блокове на нови площадки на "Козлодуй". Няма какво повече да чакаме разрешение от Брюксел. Трябва сами да направим крачка към по-сигурното енергийно бъдеще.