Възходът на измамниците

Да ме прости Балзак, че плагиатствам заглавието на едно известно негово произведение, но се налага. Както по негово време куртизанките са печелили много пари и са тънели в разкош, така това сега се случва с измамниците. Клиентите на жените с най-древната професия, макар и на много висока цена, все пак са получавали това, за което са плащали, докато при измамниците нещата не стоят точно така. Тяхната професия също датира отдавна. Шарлатани са продавали "чудотворни" лекарства, всъщност - прахчета от тебешир или сиропи от вода със захар. Слуховете за несметни богатства в новооткритите земи прави хората лековерни да дават пари за начинания, които "ще им се върнат петорно", създават се дружества за експлоатация на находища от злато и диаманти, след което учредителите изчезват със събраните пари.
В България

измамниците се развихриха

през 90-те години на миналия век. Появиха се финансови, строителни и всякакъв друг вид фараони - едни обещаваха високи дивиденти за акции, други уж строяха градове на слънцето, трети предлагаха жилища в Ривиерата и Маями. На "Магурата" пък мамеха с пачки-кукли.
Мислите си, че това време вече е отминало? Та нали родната полиция, както съдът, прокуратурата и всички останали власти "ни пазят". Ама не е така. Измамниците са насякъде. На Женския пазар продават праскови, които са наполовина гнили, в магазините се продава сирене и кашкавал от сухо мляко, а цената е като за естествени. Същото е и с колбасите - не от месо, а от соя. Въвеждането на стандарта "Стара планина" за някои от производителите беше само повод да вдигнат двойно цените, без да променят качеството. Ако бързаш и си вземеш такси, без да прочетеш тарифата, може да се окаже, че това ще ти струва по 3 лв. на километър. Ако си купиш билет за автобус от София до Бургас, може да попаднеш на измамник, който не е осигурил изправността на превозното средство и то аварира в Сливен, където чакаш 4-5 ч., докато дойде друго. Миналата година моята внучка беше първокласничка и баща й реши да я запише в частно училище. Таксата е 460 евро на срок или 920 годишно, която може да се плати и с 1800 лв. Оказа се, че детето, което преди постъпване в училището знаеше всички букви и цифри, четеше на срички и смяташе до десет, за цяла учебна година не е научило нищо ново. Придобивката е, че както то, така и още 2/3 от децата имат шкембета, някои от които в застрашителни размери за тяхната възраст.

Измамата се шири и в средното образование

Частни технически гимназии, навремето - техникуми, нямат база за практическо обучение. През 1967-1968 г. бях учител в СПТУ по металообработване, което се помещаваше на територията на ЗММ. Всяка сряда и петък след обяд учениците работеха на струговете, фрезмашините, пресите в завода. Аз лично съм завършил средното си образование в Техникум по фина механика, където след трети курс имахме задължителен стаж от две седмици през ваканциите. Изглежда школовката ни е била доста добра, защото началниците на цеховете още тогава ни уговаряха след завършването на техникума да постъпим на работа при тях. За съжаление сега такава практика няма. Проблемът с реализацията е и при студентите. Много от тях се чувстват измамени от това, че 4-5 г. са плащали високи такси за следване, а накрая им дават само една диплома, с която се явяват на трудовия пазар, където за работа чакат още много завършили преди тях. Особено драматично е положението с дипломиралите се в областта на изкуството и културата и много от тях са принудени да се преквалифицират в продавачки на закуски.
За съжаление

не са преустановени измамите в строителството

Въпреки кризата и стагнацията много хора се опитват да осъществят мечтата си за собствен дом. Със спестени пари и заеми от банките те си купуват жилища "на зелено", защото са по-евтини. И това се превръща в златна мина за измамниците, които са не само българи, но и чужденци. Наскоро по телевизията показаха как един англичанин продал "на зелено" 150 апартамента, от което събрал 6 млн. евро. Един от блоковете построил до втория, друг - до първия етаж, а за третия направил само изкоп. След това изчезнал неизвестно къде с парите...
Наред с такива едри измамници същестуват и по-дребни. Понеже новопостроените апартаменти обикновено ги предават на шпакловка и замазка, трябва някой да ги довърши. За целта се наемат майстори или фирми, но и в двата случая те искат да им се дадат авансово пари за закупуване на материали. Мой познат изпаднал в същото положение. Дал 3000 лв. на една фирма и се уговорили следващите плащания да стават за извършена работа. След две седмици отишъл да види какво е направено в апартамента и установил, че там въобще не е работено. След още един месец положението е същото. Тогава той се обръща към Икономическата полиция със заявление, че е жертва на измама. След време му отговарят, че случаят е отнесен до прокуратурата, а после получава отговор оттам, че няма основание за образуване на процедура по съдебно производство. Понеже човекът беше много разтревожен от случилото се, помолих една моя позната от средните етажи на прокуратурата да ни приеме. Съгласи се, изложихме й случая и тя каза, че наистина според законите няма основание за започване на процедура за търсене на наказателна отговорност.
Измамниците на дребно у нас са стотици, ако не и хиляди. Туроператорски фирми организират екскурзии с оферта за настаняване в хотели с 4 звезди, а когато туристите пристигнат до дестинацията, се оказва, че за тях няма дори осигурена нощувка. Предлагат се евтини самолетни билети за отиване и връщане, например до Виена за 58 евро. Но когато трябва да се хване обратният полет, той се оказва невъзможен. И тогава се появяват "спасители", които предлагат връщане за 250 евро. Споделих този случай с един мой приятел от детинство, който дълго време беше служител в БГА "Балкан", а сега работи в частна аерофирма. Отговори ми, че това е разпространена практика.

Евтините въздушни превозвачи са прикрити дъщерни фирми

на големите компании, които по този начин привличат клиенти. За пример ми даде една фирма, която превозва пътници от София до Сингапур за 240 долара. У пътуващите се създава убеждение, че толкова ще струва и обратният полет, но на практика се оказва, че цената за него е 1300 долара, затова фирмата предвидливо не предлага двупосочен билет.
У нас измамите са и на още по-дребно. Съседката ми баба Мария, която е почти сляпа, защото няма 1500 лв., за да й се направи елементарна операция за отстраняване на очно перде и поставяне на лещи, ме помоли да й намеря водопроводчик, който да отстрани теча от тоалетното казанче. Съжалявам, че й помогнах. От моя телефон се обадих на първия в обявите в един вестник и той веднага се съгласи. Дойде, спря теча, взе 40 лв. от баба Мария, на която пенсията е 187 лв., т. е. почти 20% от нея. На другия ден баба Мария пак дойде при мен и ми каза, че казанчето отново тече. Свързах се по телефона с техника и го помолих да направи действително качествен ремонт, но той ми отговори, че за него случаят е приключен и повече да не го безпокоя.
Това са измами на дребно за по 20, 30, 40, 50 лв. От тях не се забогатява. Има обаче и крупни измамници. Те се уреждат да извършват дейности по поръчка на държавни институции и общини за стотици хиляди и милиони лева. Наскоро посетих една община в Пазарджишко (кметът ме помоли да не споменавам името й), на която са били отпуснати 500 хил. лв. за почистването на руслото на реката и за изграждането на дига, предпазваща от наводения. Докато кметът е подготвял процедурата за провеждане на публичен търг, комисията по благоустройство (в състав от трима общински съветници) излиза с решение поръчката да се възложи на определена фирма, която щяла да свърши работата за 170 хил. лв. Превеждат на фирмата 110 хил. лв. за материали и тя започва да действа. За месец и половина почиства 400 м от коритото на реката и изгражда 80 м дига от двете страни. След това представя фактури, според които за целта са похарчени за материали 115 хил. лв., 58 хил. лв. за горива, 18 700 лв. за заплати. Оказва се, че дотук общината е длъжник с 81 хил. лв. и вече надхвърля първоначално договорената сума. Кметът е доста обезпокоен, тъй като по проекта трябва да се прочисти руслото на реката в продължение на 3,5 км, а дигата да бъде 1,8 км по двата бряга. Тримата общински съветници обаче го успокояват, че "основната част от работата е свършена" и сега "трябва към договора да се сключи само един анекс за довършителни дейности", които ще струват 145 хил. лв. Кметът подписва, парите се превеждат, фирмата работи. Само след месец обаче тя отново представя сметки, според които иззлиза, че парите са похарчени и трябват още. До този момент са платени 255 хил. лв., а работата е свършена на една четвърт. Кметът сигнализира Икономическата полиция за случилото се и от разследването се установява, че собственикът на въпросната фирма е първи братовчед на един от тримата общински съветници, а преди това е била негова. Следователят по случая установява, че цялата печалба е била изплатена на бившия собственик, а братовчедът всъщност е получавал само прилична заплата. С далавери от рода на тази фирмата си е докарвала доходи от повече от половин милион лева годишно. Така истинският собственик е можел с част от тях "да уговаря" свои колеги и за угодни за него решения.
Този случай е много показателен, но всъщност той е само илюстрация за измама в не особено големи мащаби.

Крупният тарикатлък се осъществявя в политиката

Най-големите измамници се изявяват на парламентарните избори. В предизборно време се обещава благополучие след 800 дни, шведски жизнен стандарт за една година, рог на изобилието от европейските фондове в размер на милиарди евро. Оказва се, че българинът е много лековерен. Той е склонен да похарчи всичките си спестявания, за да си купи жилище на цена, която 4 пъти надхвърля неговата себестойност. Той купува автомобилни бракми за 5-6 хил. лв., които в Германия, Австрия, Италия и други страни се продават за по 400-500 евро. Това обаче все пак е по личен избор и се отнася за неща, които са предназначени за собствена употреба. Лошото е, че същото се проявява и при избор на управляващи, които би трябвало да бъдат всеотдайни в полза на обществената кауза. Но как да се разбере кой е и кой не е измамник? Нещата биха били далеч по-ясни, ако хората се стремяха да стават политици с единствената цел да слугуват на народа, поради което да не се блазнят от заплати и привилегии. Но понеже не е така, се създава впечатлението, че всички са измамници или поне се превръщат в такива, след като седнат в служебните кресла и започнат да се возят в лъскавите лимузини. Така се губи народното доверие. Същевременно обаче следва и предупрежданието, че обикновено след възхода идва падението.