Мащеха им България

Защо и докога? Ето даже и сега, когато дадохме рамо на нашите сънародници от Украйна заради отменения там закон за езика, като че ли го направихме с половин уста. Вярно е, че Външното ни министерство веднага "скочи" срещу решението на новите украински управници. Истина е, че министър Вигенин "обърна внимание" на украинския посланик у нас, че в размирната страна живеят над 250 000 българи, чийто интерес ще бъде накърнен, ако бъде отнето правото им на "регионален език". Това бе потвърдено и на срещата на външните министри от България, Унгария и Румъния. Но в замяна на това президентът Плевнелиев не отрони и дума по този въпрос. И до ден-днешен позорно мълчи Агенцията за българите в чужбина, като да не става дума за съдбата на наши сънародници.
Но това не е всичко. На българина от Македония Петър Колев нашенски чиновници му искат "документ", с който да докаже, че дядо му се бил... чувствал българин (!) Месеци наред авторът на книгата "Аз, българинът от Македония" Здравко Здравевски се скита немил и недраг из Бургас с цялото си семейство - без дом и без работа, без някой да си мръдне пръста да му помогне с нещо.
Поетът Димитър Боримечков, след като поживя в София без покрив и без къшей хляб, се завърна отново в Молдова, откъдето написа с горчивина: "Отечество ми е България, но по-мила ми е моята родина Бесарабия - съжалявам..."
Един или двама са българските възрожденци и патриоти като Григор Пърличев, Йордан Хаджиконстантинов-Джинот, Георги Динков-Динката, Кузман Шапкарев, Трайко Китанчев, Атанас Раздолов, Арсени Йовков... чиито имена почти сме забравили. Сещаме се за тях от дъжд на вятър, като сме ги оставили на Скопие да ги "македонизира" и да злочести паметта им с тонове лъжи и измислици.
Мащеха им България! Но бедата не е само в нашенската безпаметност и немарливост, в чиновническото равнодушие и корумпираната бюрокрация, а и в липсата на последователна политика по националния въпрос. Защо и докога?