Отчайващо

Ако са ви останали някакви остатъци от чувство за хумор, остъргвайте ги с всички сили от недрата на душите си. И в никакъв случай не се вдълбавайте в това, което плещят овластените. Независимо от ранга им. Игнорирайте чутото, подминавайте го, изолирайте го от умовете си като досаден и безсмислен фонов шум.
Иначе няма оцеляване, хора. Отчаяние дебне отвсякъде.
Нещастна женица, нахендрена да се прави на вътрешен министър, точно вчера реши да прочете явно написаното от някой друг изречение "В паметта на невинните жертви на тероризма трябва да продължим активно работата си и с повече усилия да вървим към резултатите, които могат да помогнат на всички нас". Ако пък тя го е произвела, става още по-отчайващо. Какво да му анализираш на подобно създание?!
А патронът на всички тези нещастни създания, които се правят на министри, оня същият, дето на 14 ноември театрално го игра пред камерите угрижен държавник, вчера се върна в типичната си форма - когато дойда, тогава е 10 часа... Преди това пък се шегувкаше с някакви каки ли бяха, свраки ли... И какво, да се вбесяваш на наглостта ли?
Игнорирайте, хора.
Което обаче в никакъв случай не значи да сте глухи. Нито слепи. Само това е терапията срещу отчаянието.