Хиляда дни сбогуване

Най-накрая чухме нещо конкретно от Бойко Борисов. Господарят на клишето, законодателят на плоските шеги в политиката, мистър "не ми трошете мантинелите" най-накрая наруши собствения си стил на увъртане и обеща нещо на хората от Гоце Делчев.
В красивия си стил на неразпозване на истинските новини медиите пресъздадоха потока на съзнанието на премиера с нищо неозначаващото заглавие: "Борисов обеща за хиляда дни да върне младите у нас". А всъщност министър-председателят каза нещо много по-голямо. Най-накрая си призна, че следващият мандат е нещо като мираж в пустинята Гоби за него. Защото хиляда дни това са малко под три години, а със сигурност Борисов тогава няма да е премиер. Ако има късмет, ще си почива в Банкя, а ако няма - може би ще запълва дните си с даване на обяснения пред компетентните органи за цялото си управление, строежа на прословутите магистрали от пепел и за СРС-ата като начин за правене на политика.
Всъщност министър-председателят издаде и рецептата за завръщане на младите хора в страната. Няма нужда да се прави много, за да бъдат привлечени обратно. Достатъчно е Борисов да не е премиер. След като той стана управленец номер едно в страната - емиграцията се повиши двойно, а дори и средноафриканските държави започнаха да изглеждат добра дестинация за неспокойния български дух. 
Думите на премиера са обещание, прозрение и признание, събрани в едно. Обещание, че хората ще дойдат. Прозрение, че ще е тогава, когато ГЕРБ ще са просто бележка под линия в енциклопедията на кратките партии. Признание, че нито един от крилатите лафове не е свършил премиерската работа както трябва.
Нямаше ли да е хубаво Борисов да беше емигрирал, а всички останали да бяха останали?