Пътят към щастието

В Бразилия обсъждат дали в конституцията да се включи постулатът на всички хора да се осигури възможност да поемат по пътя на щастието. И имат основание. За осем години предишният президент проведе реформи, чрез които 25 млн. души от бедняци се издигнаха до хора от средна класа. Сега бразилката с български корен Дилма Русеф си е поставила за цел да ощастливи още 12-15 млн. души. Това е начинът за прогресиране на нацията - когато управляващи и управлявани се хванат за ръце и заедно тръгнат по пътя към щастието.
На противополжния полюс е Египет. Там 2/3 от населението живее с по-малко от 2,5 долара на ден, а управляващите се обогатяват с 2 млрд. долара всяка година. Дори и след свалянето на Мубарак нещата няма да се променят съществено. Независимо кой ще дойде на власт, ако не веднага, то след известно време нещата ще потекат по предишното русло.

Пътят към щастието...

Ще се случи това, което стана в България след 1989-а. Тогава почти всички мислеха, че едва ли не настъпва нова ера. Лидерът на СДС Желю Желев тръбеше, че в България ще се прилага шведският модел, при който няма бедни и нещастни. Илюзиите бързо се изпариха. А като краен резултат - много хора няма какво да сложат на масата си. Преживяхме икономически, финансови и социални погроми. От близо 9 млн. населението се върна на равнището от 1956-а, но значително по-застаряло, защото млади и зрели хора тръгнаха на гурбет в чужбина.
Преди две години се появи

новият месия

който чертае пътя към щастието. Ще строи магистрали, спортни зали и стадиони, ще усвоява пари от еврофондове, ще привлича чужди инвеститори, ще реализира проекти за трансевропейски трасета. Засега що-годе продължава да пробива тунели за софийското метро.
Защо няма значителни резултати за обществото като цяло? Защото продължава главозамайването от изборната победа през 2009-а, въпреки че най-малко 1/3 от нейните позитиви вече са изконсумирани. Независимо от това властта утвърждава своите позиции. По принцип, прилаган още след Освобождението. Когато една партия дойде на власт, тя сменя състава на всяко министерство - от министъра до разсилния, а в кметствата - до пъдаря. Така е и сега. Шефове на агенции и служби са членове на ГЕРБ. Областни управители и техните заместници - също. В общините, в които управляващата партия има свои кметове и председатели на общински съвети, всички заместници и началник служби са герберисти, техни роднини и приятели.
Обществени поръчки се възлагат на хора, които са най-малко симпатизанти на властващата партия. Нека си припомним как Бойко Борисов шамаросал гадже на дъщеря си, защото я обидил. Но му възлага да строи метро!

Връзкарството пълзи до най-ниското ниво

Дори при преброителите имало "разлики".
Как при това положение да тръгнем по пътя на щастието? Тъй като в БАН не симпатизират особено на ГЕРБ, бързичко обявиха учените за синодални старци. Повсеместно се сменят директори на училища. А когато съпартийци заемат поста, те преследват инакомислещите учители. Подобно нещо се случва дори в детски заведения - ясли и градини. Просто управляващата партия си е поставила за цел на всички постове да уреди свои хора. Това е същинската мотивировка за подмяната на посланици и консули, а не толкова "фактите", че някои са работели като сътрудници на ДС. Последното е претекст.
И още примери. Разгоря се битка кой да оглави военното разузнаване. На какво сме свидетели в последните дни, ако не на люта борба за овладяване на митниците, а чрез тях косвено и на контрабандните канали.
Преди повече от пет месеца Б.Б. се закани, че лично ще направи ревизия за инвестициите на ЕРП-ата, та дори ако се наложи да се разкопае земята. Така и не изпълни обещанието си. Вероятно защото дружествата внесоха по 20 млн. лв. като данък печалба и бяха признати за изрядни към хазната. От тази си позиция все по-настойчиво искат повишаване на цената за енергодоставка. Какво да кажем за "картелните" споразумения на властта с доставчиците на парно, вода, газ и пр.
Подобни сценарии се разиграват в здравната система, снабдяването и търговията с лекарства. Последните се превръщат в

зловещ бизнес със здравето и живота на хората

За жълти стотинки млади мъже и жени, българи, "налагат" мир в различни точки на света, където, въпреки всички усилия, войната продължава. В нея участваме и ние, като за целта изразходваме човешки и финансово-материални ресурси, които иначе биха могли да бъдат оползотворени по доста по-рационален начин.
На пръв поглед е странно, че ГЕРБ нямат свой официоз. От друга страна, защо им е? След като си осигуряват медиен конфорт по друг начин. Нищо, че премиерът в последно време се оплака, че всички медии били против управляващите. Меко казано, странна гледна точка. Какво да кажем за средствата в бюджета на всяко министерство за финансиране на т.нар. медийни проекти. Колко пари са отредени за тази цел, как се използват и кои медии са "спонсорирани"?
Българите определено не вървим по пътя към щастието. Регресираме. В конституцията е записано, че България е парламентарна република и социална държава, но и двата постулата са само на книга. Днешните управляващи превърнаха записаните в конституцията права на труд, образование и здравеопазване в кухи фрази. По същество вървим към ада, пътят към който е "постлан с добри намерения". Не е ли време, вместо да продължаваме да слушаме как ни присписват с дитирамби за мним напредък и успех, да изберем реалността. А за пътя на щастие има време време да мислим...