Накъде отиваме

Приблизителна статистика за броя на хората по света се води още от началото на новата ера. С тази дейност тогава са се занимавали астролози, теолози, гадатели и жреци. Според тях населението на света в началото на новото летоброене е възлизало на около 150-200 млн. души, но в обхвата им попадали само Европа, част от Азия и Африка. През 1000 г. френският абат Монселие издава ръчно написана брошура в 18 екземпляра, в която се сочи, че населението на света е 288 млн. души. Чак през 1500 г. се появява подобна публикация на англичанина Райдс, който смята, че населението на света е 436 млн. В тях той включва и жителите на Америка, Австралия и Пацифика.
Според Френската академия на науките населението на света през 1750 г. е 791 млн., а през 1800 г. - 978 млн. През 1850 г. от вече създадения Кралски статистически институт в Лондон оповестяват, че населението на света е достигнало 1,262 млрд., а според публикуваните данни за 1900 г. то е 1,650 млрд. После поради войните темпът на растежа се забавя и едва през 1932 г. хората достигат 2 млрд. По време на Втората световна война умират 50 млн. души, но въпреки това през 1950-а населението на света достига 2,5 млрд. Границата от 3 млрд. е премината през 1960 г., от 4 млрд. - през 1974 г., от 5 млрд. - през 1988 г., от 6 млрд. - през 1997 г., от 7 млрд. - през 2008 г. Очаква се през 2019-2020 г. населението на Земята да бъде над 8 млрд.
По начина, по който сега се експлоатират от напредналите и бързо развиващите се икономики, ресурсите на Земята са достатъчни за обитаването на около 6 млрд. души. Когато всички страни започнат да се отнасят хищнически към природата, тя ще стане тясна дори за съществуващото население, което обаче ще продължи да нараства. Затова трябва да се запазят джунглите в Амазония и Африка, които възпроизвеждат 2/3 от кислорода на планетата, но практиката показва, че те се секат безмилостно. А населението на Африка и Азия нараства с бързи темпове поради високата раждаемост. Прогнозите са, че през 2042 г. световното население ще достигне 9 млрд.
У нас тенденцията е друга. В България раждаемостта спада, което е главната причина за намаляването на населението. Според текущата статистика сега у нас живеят 7,560 млн. души и почти сигурно е, че резултатите от преброяването ще потвърдят подобна численост.
Какво е било преди? В България първото преброяване е направено през 1880 г. Според него в Княжеството са живеели 2,008 млн. души. След Съединението те стават 3,154 млн. Надхвърляме 4 млн. през 1900 г., 5 млн. - през 1922 г., 6 млн. - през 1934 г., 7 млн. - през 1946 г., 8 млн. - през 1963 г. Най-многочислено е било населението на България през 1987 г. - 8,890 млн. Тогава се е смятало, че през 1990 г. хората у нас ще надхвърлят 9 млн, но поради известни причини това не става. Според данните от последното преброяване през 2001 г. сме били 7,974 млн., което означава, че оттогава сме се стопили с над 400 хил. Само през предходната година сме намалели с 42 841 души.
Рекордна по живородени за България е била 1926 г., когато на бял свят са се появили 202 730 деца, от които 168 940 българчета, което е 83% (тогава населението е било 5,479 млн.). През 2010 г. при население 7,560 млн. са се родили 124 хил., от които българчетата са 71 хил., което е 57%. Това означава, че за 84 г. съотношението се е променило с 26%. Същинската промяна обаче е станала само за последните 18-19 години. Според демографите съотношението ще продължи да се променя с нарастваща динамика, като най-късно до 2018-2019 г. ще стане 50:50, а след това новородените българчета ще бъдат по-малко отколкото от другите етноси.