Лимит за живот

Животът ни вече не е в божиите ръцe, а в ръцете на счетоводители лихвари. Които ще определят лимит за всеки наш ден. Не че досега не го правеха, но поредният опит е чист геноцид - болници спират химиотерапия заради лимити в здравеопазването. Какво друго е това нечовешко отношение към болни, които имат нещастието да живеят в страна, в която и смъртността, и заболеваемостта от рак са високи и в която все още няма данни за преживяемостта. Но идват лимитите, с които здравните корифеи казват: Мрете спокойно! И го казват самите те спокойни, вероятно с чувство на изпълнен дълг, с уговорката, че няма друг начин. В същото време управляващите вадят от общите ни пари във фиска за каквото си искат и когато си искат, опрощават милиони, заравят стотици хиляди в ненужни и нескопосани ремонти и строежи по "преференциални" цени.

Но цепят стотинката на две за тези нещастници, които просто умират без време или се молят отчаяно за още някоя година живот. Управляващите правят кризисен пиар, когато злото отдавна е дошло заради това, че не са взели мерки. Като с епидемията от морбили, болест, която България беше оставила в миналото. И за която имаше податки още когато дойде при съседите. Лимити за съвестта няма.