Културата след поразиите на Вежди

Ако не в нещо друго, то поне в едно новият министър на културата д-р Петър Стоянович има пълно право в казаното по адрес на Вежди Рашидов и станалия пословичен "Български Лувър", че той по-скоро прилича на "една полупостроена магистрала, открита с прерязване на лентата, но без да може да се ползва от автомобилите". Но дори и за това вината не е изцяло на екскултурния министър. Да не забравяме, че когато преди 3-4 години бе направена първата копка на този "музей на националния талант", Вежди Рашидов беше обещал пред Бойко Борисов "пусковият срок" на "знаковия обект" да бъде преди... парламентарните избори. Тогава трябваше да се режат ленти, да има фойерверки и фанфари. Но след като падна правителството на "новия Стамболов" и "българския Берлускони", какво друго следваше да се направи, освен нещата да се оставят в ръцете на немилостивата съдба. Така че Вежди Рашидов ни най-малко не е виновен затова, че "Българският Лувър" е в "насипно състояние". Вече друг е въпросът затуй, че всичко е правено "на парче", без предварителна яснота за характера на музея и неговото обзавеждане, за бъдещите експозиции и съдържанието на техните колекции, за копютърното оборудване и т.н. Това вече наистина си е

СРАМ ЗА МАЙСТОРА НА ЛУВЪРА

Не е лишен от смисъл обаче и другият аргумент на акад. Светлин Русев, че "не трябва да се омаловажава идеята за национален музей", за създаване на представителна национална художествена галерия, където да бъде показано цялото богатството от замразените фондохранилища, в които се пазят безцени реликви и уникални творби. 
От тази гледна точка трябва да се признае дължимото на Вежди Рашидов, че той грабна една забравена българска идея, отупа я от праха и се зае да я реализира. Като по този начин "скри топката" на много нашенски културтрегери и управленци. Затова би трябвало ние да се срамуваме за нашата българска непохватност и недалновидност, липса на национално самочувствие и провинциална ограниченост.
Да не забравяме още, че самият Вежди се пласира като културен министър благодарение на своята комбинативност и находчивост, безогледна сервилност и "преданост" към страдащия от честолюбива мегаломания и бабаитски комплекси "нов Стамболов"  (ласкателно прозвище за Борисов, измислено от самия Вежди!!) Но тук се сблъскваме и с още едно "качество" на екскултурния министър. Подпийнал да набиеш на улицата полицай и вместо санкция да получиш от главния секретар на МВР подарък - пистолет "Браунинг" и да ти предложат пост за министър на културата - това вече си е 

ВИСШ СЛАГАЧЕСКИ ПИЛОТАЖ

Трябва да се признае, че Вежди Рашидов умееше да ласкае (и манипулира) доскорошните български управници (Борисов и Дянков), като се възползва от техните слабости, да ги ласкае, да гъделичка техните "уж колекционерски" страсти и хобита, български комплекси, да им демонстрира "беззаветна вярност" и по този начин да ги използва за своите мегаломански амбиции и цели. Неприятно е да се признае, но идеята "Български Лувър" бе задвижена благодарение на грандоманските комплекси на нейния "реализатор" и посредствените ни управници. Така още от първата минута на своето министерстване Вежди Рашидов ни най-малко не се интересува от проблемите и дилемите на българската култура. Той иска да покаже, да докаже на местните "аборигени", че те са с кастрирано национално самочувствие и усет за "историчност", че им липсва отношение към духовните неща и "високото изкуство" (което изглежда да не е далече от истината!!)  Така само могат да се обяснят

НЕГОВИТЕ УПРАВЛЕНСКИ ИМПРОВИЗАЦИИ

като министър на културата. Защото за какво друго може да става реч в конкретния случай, освен за "подреждане на нещата" така, че всичко да служи на "гениалната идея" за разтръбения до небесата "Български Лувър"? Именно по тази именно причина още в началото на своя мандат Вежди Рашидов така "структурира" Министерството на културата, че всички останали дейности във ведомството да отидат на "заден план". Ликвидирани бяха дирекциите "Книга и библиотечно дело", "Театър, вариететно и цирково изкуство", "Музика и танц", "Музеи, галерии и изобразителни изкуства" и заменени със "събирателните" дирекции "Културно наследство" и "Културна политика", а народните читалища бяха запратени в "девета глуха", без управленско звено, което да координира дейността им. Така и до ден днешен тяхното "присъствие" на интернет-сайта на Министерството на културата може да бъде забелязано в един деактуализиран линк от... 2009 година!!!

ТЕАТРАЛНАТА УЖ - РЕФОРМА

Вече са известни печалните последствия от така наречената "театрална реформа" на Вежди Рашидов, разхвалена от самия него с... "щастливите артисти" и още "по-щастливите" театрални зрители. Тук демагогията на министъра се прояви още в началото на "реформата", когато той огласи, че тя ще бъде осъществена по... "немски тертип". Но още тогава - през 2010 г.-  той бе опроверган с писмо на Германския сценичен съюз, в което се заявява, че намислената от него реформа е само "бавно убийство" на българския театър и "драстично заличаване на културата"! 
А резултатите? Те са знайни на всички - стотици артисти, изхвърлени на улицата и осъществени закривания и "вливания" на театри. Ликвидирани бяха театрите в Смолян, Ботевград, Свищов, Димитровград, Нова Загора, Самоков, Петрич, Сандански. При това - с мълчаливото съучастие на Съюза на артистите в България и неговия шеф - близкия приятел на Бойко Борисов и режисьор на бездарните самодейни агитки по време на сегашните улични протести - Христо Мутафчиев.
Вече да не говорим за "трансформациите" на музикални оркестри и филхармонии в... симфониети.
Многозначително е, че тази мнима "реформа" бе осъществена по мъдрото указание на "вожда" Борисов, според когото "не може всяко село да е с опера и театър"!!!

КНИГАТА В ДЕВЕТА ГЛУХА

...Може само да се предполага поради какви съображения Вежди Рашидов е зачеркнал дирекция "Книга и библиотечно дело" от структурата на Министерството на културата. Едното - за да може тя да се... "оптимизира". Другото - за да се направи още една икономия за сметка на "гениалната" идея - "Български Лувър". По някакво чудо е оцеляла програмата "Помощ за книгата", може би по простата причина, че разходите по това "перо" на министертвото не надхвърлят 100-150 000 лева годишно!! Толкова е инвестирала държавата ни за българското слово - цифром 300-400 000 лева, което в сравнение с десетките милиони потрошени за "Лувъра" е една капка в морето.
Мистериозното в случая е, че докато българската книга е бастисана така нагло и безцеремонно, книжният ни пазар е залят от помията на "екзотичните" турски заглавия за хареми и ориенталски наложници. Всъщност в случая няма нищо мистериозно, след като и самият Вежди едва ли не споделя мнението на програмата ТЕДА, че "турските издатели не вярват, че български автор е в състояние да напише нещо, което си струва да се издава"...

ЧИТАЛИЩАТА - ДЕСЕТА ДУПКА НА КАВАЛА

Не, съвсем не е пресилено да се каже, че е било така по времето на Вежди Рашидов. Не само заради споменатото вече "скриване" на българското читалище от дейността на културното ведомство, но и неговото низвергване въобще. Преди време си позволих да напиша, че подобно пренебрежение към читалището в Българско не е имало дори по времето на султан Абдул Азис. И пак ще го повторя, защото отделяните през тези три и половина години "трохи" от бюджета на културното ведомствво са срам и позор за всички ни не само като българи. Преди време един наш сънародник от исперихското село Лъвино - Хасан Пехливан, протестира с гладна стачка заради "непрозрачния начин, по който функционира читалището в родното му село"!!
Срамен е фактът, че през 2011 г. МК подхвърли на българските читалища 600 000 лева за "закупуване на нови книги". Още по-срамно е, че шефовете на Съюза на народните ни читалища през тези години не отрониха и дума за унижението, на което бе подхвърлено българското читалище от управниците на ГЕРБ и не на последно място - от "безпартийния" Вежди Рашидов.

А НЕООСМАНИСТКИТЕ ПРОЕКТИ?

Самият Вежди не се уморява да повтаря, че по-лоши от турците в България са еничарите. И щом той го казва, сигурно ще да е било така. Но това вече е история.
Затова в началото на XXI век нямаме никакво основание само заради този факт да гледаме "накриво" нашите сънародници от турски (и всякакъв друг) произход.
Добре, но освен от чисто "туристически подбуди", от какви други съображения Вежди Рашидов се втурна да търси спонсори в съседна Турция, за да реставрира хамама на турския султан Сюлейман край Бургас- една личност, за която е известно (знае го и самият Вежди!) каква злокобна роля е играла в нашата история - с прословутата ислямизация на българите в Родопите, а и не само там???!!
А от какъв зор самият Вежди трябваше да прави кастинг на български актьори, за да ги наеме да бъдат снимани в неоосманистката суперпродукция "Ездачите" във филмовия център в Бояна? И не е ли това по същество една безогледна провокация?
Естествено "заслугата" за това е много по-малка на самия Вежди, отколкото на изживяващия се като "близък приятел" на премиера Ердоган - бивш премиер на България.

о о о

Прочее, както си го е казал най-добре мъдрият български народ: "Не е луд, който яде зелника, а който му го дава". Може би затова в началото на своя мандат и новият министър на културата д-р Петър Стоянович беше прекалено деликатен в оценките си за завареното наследство във ведомството, определяйки го като много по-тежко и по-сложно, отколкото самият той е очаквал. Като подсказа, че всяка папка, която отваря, е като една малка матрьошка с "натрупани и отлагани проблеми". А след като си позволи да разкритикува остро Вежди Рашидов за бакиите около "българския Лувър" и той не му остана длъжен, като го уличи в "казани от сърце доста лъжи и разминавания".
Нещо повече - Вежди не пропусна злобно да изрази и своето разочарование от това, че вместо преди години да замине за чужбина, където е могъл да стане велик художник, той е останал в България и е приел министерския пост.
Може би ако той не беше набил столичния полицай и не беше срещнал приятеля си Бойко Борисов, нещата наистина са щели да се развият в друга посока и той ще да е станал един "нов Пикасо" или един "балкански Роден"!! Но тогава пък нямаше да има "Български Лувър", нито "нов Стамболов" и "български Берлускони". Както се казва - неведоми са пътищата човешки.