Ще пострада ли българската икономика от митата на Тръмп

Симона Гоцова,
economic.bg

Наложените по-високи вносни мита за Европа от администрацията на американския президент Доналд Тръмп няма да имат значителен негативен ефект върху българския износ и икономика. В най-лошия случай забавянето на икономическия растеж за тази година ще е 0.5 - 1 процентен пункт.
Причина за това е, че българският износ директно към САЩ е сравнително малък - до 2.5% от общия износ на страната, но по-силен може да се окаже вторичният ефект по веригата на доставки, имайки предвид, че България изнася компоненти, машини и други за водещи промишлени икономики в Европа.
Може да има конкретни индустрии в България, които да са малко по-засегнати, предвид това, че изнасяме компоненти за други промишлени икономики, като Германия и Италия, които изнасят за САЩ, и по тази верига на доставки може да има по-съществен ефект, казва Георги Вулджев, икономически анализатор в ЕКИП, в коментар за Economic.bg.
Според него е все още трудно да се говори за това какъв точно ефект можем да очакваме от митата предвид факта, че „тепърва трябва да се види колко са финални те, тепърва може да има преговори между ЕС и САЩ за тях“. Ако тези мита доведат до сериозен срив на германските износ и промишлено производство, оттам и нашият икономически растеж ще бъде ударен, но на този етап не може да се говори за никакви окончателни сценарии“, твърди Вулджев.
Той цитира данни, според които ефектът върху икономиката на еврозоната ще е забавяне на растежа с между половин до 1 пр. пункт през 2025 г., като, ако в Европа „има сериозно забавяне на икономическата активност“ в основните търговски партньори на България, за страната ни ефектът ще е подобен и „няма да е по-остър“.
От друга страна, ако се стигне до ескалация и нагласите се свият, докато усещанията за риск продължат да растат, тогава ситуацията може да се влоши. Не очаквам за момента по-голямо забавяне от 0.5 - 1 пр. п. (бел. ред. - за българската икономика)“, добави икономистът.
Припомняме, че прогнозите на финансовото министерство залагат 2.8% икономически растеж на България за 2025 г.

Кои ще са най-засегнатите сектори?

Най-голямото притеснение винаги ще е за промишлеността, защото там е фокусът на САЩ, обясни Вулджев. Той напомни, че България изнася различни промишлени компоненти, в т.ч. електрически компоненти за автомобили, а износът на Германия и Италия към САЩ е свързан именно с автомобилостроене, машиностроене и други индустрии. Този тип неща (бел. ред. - различните видове компоненти) в по-дългосрочен план може би ще са по-съществено повлияни.
Според данни, изведени от министъра на икономиката и индустрията Петър Дилов в отговор на депутатски въпрос, основните експортни позиции на България са изделия на електротехниката и електрониката, продукти на хранителната промишленост, храни за животни, слънчогледови семена, етерични масла, медикаменти, някои метали (стомана, мед, алуминий), както и нефтени масла и торове.
Дилов посочва, че митата на САЩ върху стоманата и алуминия може да имат негативни ефекти, в т.ч. намаляване на конкурентоспособността на българските компании в тази сфера и отражение върху веригите на доставки, особено там, където родни компании са подизпълнители на големи европейски производители, които изнасят към САЩ.
Трудно би могло да се прецени на настоящия етап дали и доколко затрудненията в износа за САЩ биха довели до намаляване на БВП и до загуба на работни места в български предприятия“, казва Дилов.

За риска от ускоряване на инфлацията

Попитан дали може да се очаква ускоряване на инфлацията вследствие на митата, Георги Вулджев коментира, че „теоретично е възможно митата да доведат до това“, но „е трудно да се предвиди“, а всичко ще зависи от реакцията на Европейския съюз, тъй като е много вероятно Китай да пренасочи целия си износ към Европа и да направи дъмпинг.
Ако ЕС реагира с мита върху Китай, това ще има един ефект, ако ли не - тогава цените вероятно ще паднат и ще имаме евтини китайски смартфони, разясни Вулдев. Същото може да стане и по линия на продукти, които Пекин произвежда, но не може да ги изпрати към САЩ, защото е твърде скъпо.
Отделно, съществува и проблемът с търговския дефицит на Европа с Китай. Азиатската страна внася все повече и повече, изяждайки от пазарния дял на европейските производители както в Китай, така и на местна почва.
По-голямата заплаха е може би, че Китай ще ни залее с техен евтин износ, а не е задължително това, което прави Тръмп", обобщи Вулджев.

Порочен икономически модел

Вулджев обясни, че Германия и Китай имат една и съща икономическа философия, която се изразява в това да се произвежда промишлен излишък, той да се изсипва в чужбина и така да има „хроничен търговски излишък“ - нещо, което Европа е правила досега със САЩ и донякъде с Китай, но Пекин упражнява политиката по-ефективно и има излишък спрямо Европа.
Това е нещо, което вече не може да работи. За да работи, трябва да имаш перманентно отворен голям външен потребителски пазар, който, ако не е доброволно отворен за теб, както САЩ вече не е, трябва да го накараш, а това очевидно не е по силите на ЕС, коментира експертът.
Според него в една търговска война със САЩ Европа няма как да спечели, защото Щатите имат предимството да разполагат с повече продукти, върху които да налагат мита.
Така например 15% от природния газ и 15% от петрола, които потребява Европа, идват от САЩ, а това „няма алтернатива“.
Ако Тръмп реши просто да ни заплаши, че ще направи нещо с този поток, това означава веднага инфлационен шок, сходен с този от 2022 г.“, смята анализаторът.
Според него Европа трябва да преосмисли енергийните си цели и политика, да изгради своя независима енергетика, както и да премахне регулациите в дигиталния сектор.
Европа трябва фундаментално да преосмисли начина, по който разсъждава за тези сектори – енергетиката ни е най-голямата структурна уязвимост и зависимост, а най-голямото икономическо изоставане е в дигиталния сектор“, завърши Вулджев.