ГЕРБ в София - управление на неизпълнените обещания

Местните избори на 29 октомври затварят не просто една страница в управлението на София, а цяла книга, писана от 2009 до 2023 г. Толкова време стоя на власт отиващият си кмет на столицата Йорданка Фандъкова и екипът й от ГЕРБ. Сега столичани имат възможност да отворят изцяло нова книга, в която да се впишат с имената си амбициозни, способни, квалифицирани, с висок морал управляващи, които да направят столицата модерен европейски град. Град, в който е удобно и приятно да се живее, който се ръководи прозрачно и компетентно.
Тръгващото си ръководство е изчерпано и компрометирано, а доказателствата за това се крият както в цялостната визия и управленска политика, така и в по-малките, конкретни властови решения, сринали доверието на столичани.
Истината е, че София има нужда от твърди и решителни реформи, защото заявеното от ГЕРБ - "Променяме София", не е точно в правилната посока на промяната. 14 години са достатъчни, за да покажат капацитет, желание и възможности за контрол на собствената си администрация и външните фирми, ангажирани да оправят облика на София.
По време на управлението на ГЕРБ се разбра, че пари има, но контролът върху тях е неприемлив. Ръководството на кметството не пропусна и година, в която да не се похвали, че предлага, разполага и разпределя рекорден бюджет. Въпреки това резултатите са посредствени за града и за хората.
През първата година на управление на Йорданка Фандъкова бюджетът на града бе 1,3 млрд. лева, от които 266 млн. лева бяха по оперативни програми. Планираната инвестиционна програма бе за над 500 млн. лева, а година по-късно тя нарасна на 624 млн. лева.
През 2014 г. вече сумата за града бе 1,42 млрд. лева, за подобряване на градската среда бяха предвидени 700 млн. лева, а общината бе заложила мащабна инвестиционна и строителна програма. Година по-късно бюджетът бе увеличен с още 28 млн. лева, въпреки че стана ясно, че общината не е успяла в предходната година да изразходва 30 на сто от заложените средства от еврофондовете и от парите за капиталови инвестиции въпреки гръмките обещания.
През 2018 г. отново се заговори за рекорден бюджет, но рекордно си остана и неизпълнението на капиталовата програма - 210 млн. лева. Следващата година бе изборна и заложената сума във финансовия документ закономерно достигна до 1,75 млрд. лева, като неусвоените пари от обещани мащабни проекти вече набъбнаха на 250 млн. лева. Разминаването между обещания и реалност съвсем не уталожи страстта на общинското ръководство да гони първенство и през 2022 г. бе премината границата от 2 млрд. лева или с 200 млн. лева повече от предишната година. Пари - предвидени за развитието на София. Инвестиционната програма в този момент обаче си остана в трагично състояние с едва 46 на сто изпълнение.
Последните месеци от управлението на ГЕРБ бяха ознаменувани с приемането на бюджет от 2,55 млрд. лева почти в края на тази година. Фандъкова направи нелепата грешка да се похвали, че той е два пъти по-голям от първия одобрен от нея през 2010 г. А повод за хвалба няма, защото очевидно голяма част от милионите през тези 13-14 години са отишли в каца без дъно и не са били оползотворени в полза на столичани.
Общото на всички бюджети бе, че те бяха насочени към богатия център, а не към бедната периферия. Към булевардите, а не към кварталните улици. Към външните изпълнители, а не към собствените предприятия. Към заинтересованите, а не към обикновените софиянци.
Провалите на Фандъкова са много, но пет от тях заслужават повече внимание.


Провал 1

Детските градини все се строят и все няма места

Недостигът на места в детските градини несъмнено е един от фрапиращите провали в управлението на ГЕРБ. Лайтмотивът на партията над десетилетие бе: "Строим детски градини", а в същото време резултатът дори сега е плачевен.
В края на управлението си Йорданка Фандъкова не се посвени да заяви, че е построила 140 детски градини. Каквито и сметки да се правят, цифрата е драстично завишена. Дори в бройката да се включат пристройките, разрушените и построени наново на същите места опасни етернитови сгради или допълнителни крила, числата пак не излизат.
Други цифри също са достатъчно показателни. През 2011 г. например 9800 деца не бяха приети в детски ясли и градини срещу едва 6800, за които се намери място. Точно тогава Фандъкова си постави за цел до 2013 г. да бъде решен проблемът с липсата на места. През 2015 г. обаче той не само не изчезна, но се задълбочи - около 12 000 деца останаха извън класирането. През 2020 г. 8000 малчугани гледаха забавачките през оградата, а кметът упрекна затова родителите, тъй като те настояли да се намалят бройките на приетите в една група. А до този момент общината удобно се опитваше да се справи с проблема, като натъпче по 30-35 деца в група с един учител, без да спазва никакви наредби.
Така през 2022 г. бройката отново тръгна нагоре и недостигът на места бе малко над 10 000. Тази година точно 9879 хлапета не влязоха на първо класиране и отново се оказа, че достъпът до системата на образование е много по-лесен на 18-19 години в университетите, отколкото на 2-3 години в детските градини.  
Недалновидността на гербаджийската власт и нежеланието да се разреши огромния за хиляди семейства проблем доведоха до жалби пред централната власт с надежда тя да се справи с въпроса. Държавата трябваше да осигури повече пари за строеж на градини, а в момента изплаща стотици хиляди левове компенсации за неприети деца, които отиват в частните образователни институции.
Последната новина е, че в София се строят 21 детски градини, а 15 от тях трябва да са готови до края на годината. Дали?


Провал 2

Бетонирането на града - бомба със закъснител

В подробен отчет за 14-годишното си управление на София кметът Йорданка Фандъкова величае редица свои постижения за подобряване на градската среда като нови градинки, цветни композиции, озеленяване, премахване на кални точки..., но не споменава нито дума за презастрояването, липсата на улици и тротоари в новите квартали и задушаването на столичани в бетон.
Въпреки критиките, строежите в града не спират, а падането на мораториума за застрояване на частни имоти, попадащи в зелени площи, тепърва ще ускорява строителството. Паркове като Южния, Западния и Северния, "Въртопо", "Искър",  Борисовата градина и по-малки са надупчени от мастни имоти, чиито собственици само чакат по-добро време. Столичната община пропусна всички срокове и възможности да откупи или отчужди имотите и заложи бомба, която ще избухне рано или късно.
Ръководството не се опита дори да ограничи напъните за строежи, да ги регулира, да осигури канализация, улици и всякаква друга инфраструктура. Справка на ДУМА показва, че по данни на НСИ за последните четири години и половина в София са издадени разрешения за строеж на 4000 жилищни сгради. Докато през 2019 г. те са били 956, през 2021 г. нарастват на 1276, през следващата - на 1338, а само за първата половин година на 2023-та те са близо 600, което означава, че темпът не се забавя.
В друга графа на скандалите, свързани с презастрояването на града, стоят казусите  "Артекс" и предвидения небостъргач в кв. "Стрелбище". По първия неуспехът е видим - въпреки късните опити за реакция, небостъргачът "Златен век" на апетитно място е налице. Нескопосаните противодействия в "Стрелбище" пък донесоха глоба на самия главен архитект на София Здравко Здравков. Затова и войната на полето на строителството в града изобщо не е приключила. Тя дори не е към края си.


Провал 3

Ремонтът на ремонта се превърна в запазената марка

Едно от срамните дела на гербаджийската администрация бе появата и налагането в обществения речник на фразите "ремонт на ремонта" и "контрол на контрола". Терминът изригна след прословутата реконструкция на "Граф Игнатиев", която изглеждаше прекрасно на компютърните визуализации, но на живо се оказа пълен провал. Отпор срещна първо идеята на проекта, а реализацията му придоби почти катастрофални размери. Срещу милиони левове столичани получиха лошо изпълнение, надигнати или пропаднали плочки, за които виновно се оказа  топлото време.
Впоследствие гръмна скандалът с нарушения в обществени поръчки, а заради използването на неподходящи материали за виброизолационни подложки зам.-кметът Евгени Крусев дори отиде на съд. Накрая естествено бе оправдан, но ремонтите на ремонтите по "Графа" не спират да възмущават столичани.
Сагите с дълги, компрометирани и подновявани ремонти неслучайно доведоха до промяна на имена на булеварди и улици - от "Дондуков" на "Фандъков", от "Шишман" на "Пишман".
Помним и агонията със Западния парк. Години мъки, три отлагания и 11 млн. лева вложения съпътстваха реконструкцията на един от големите софийски паркове. Накрая столичани отново получиха дефекти с обещания за отстраняване. Някога.
Точно преди изборите Фандъкова се накани да приключи и още една скандална история, която предизвика директното предупреждение от хората: "По-добре не пипай!". Става дума за паветата. Жълтите павета. Ценната емблема на центъра на града, които бяха изкъртени, за да бъдат преподредени за по-голяма хубост. Пак се стигна до провал, пропадане, липса на кадри, злонамерени работници и прочие оправдания в търсене на изход от безобразната ситуация.  
Така неизпълнените срокове и заплахата за глоби на недобросъвестни фирми, наред с бягство от отговорност се превърнаха в запазена марка на столичната администрация.



Провал 4

Иде ли нова криза с боклука и кой яде баницата?

Че има големи пари и в боклука на София, се доказа ясно през последните няколко години. Като се започне от завода за преработка на отпадъци, премине се през провалената инсталация за изгарянето на остатъка от преработката им и се стигне до разпределянето на баницата от сметосъбирането между няколко мастити фирми.
Първият етап от десетгодишната сага по проекта на Столичната община за изграждане на интегрирана система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци приключи през 2015 г. с откриването на завода за обработката им с голямо закъснение. Тържественото рязане на лентата тогава едва ли предполагаше, че след има няма 5-6 години ще стане ясно колко нецелесъобразна е работата на завода. Съоръжението трябваше основно да произвежда РДФ гориво, което после да се оползотворява за енергия. Вместо това остатък излезе некачествен и затова най-вече се депонира и пълни сметищата. На всичкото отгоре стана окончателно ясно, че няма да има и инсталация за изгарянето и оползотворяването на РДФ-а, след като общината забави до безобразие процедурата за строежа й и европейските пари изчезнаха. Та вместо да печели от сметта си, София губи, като плаща на циментови заводи да изгарят ненужния РДФ.
За да стигне до завода обаче, боклукът първо трябва да се събере. И това е най-сладката част от дейността. Но не за общината, а са тежките частни фирми, които се боричкат за парчетата от тортата. Трудно е да се сумират огромните средства, които общината дава на външни фирми за сметоизвозването. Но според последната обществена поръчка от миналата година 144 млн. лева без ДДС за пет години напред вече се разпределят за извозването на сметта само от 4 района на София. През 2019 г. по друга рекордна обществена поръчка бяха разпределени 435,8 млн. лв. за обслужването на града. Сега въпросът е дали ни чака нова криза с боклука заради неразрешените проблеми в сектора.


Провал 5

Градският транспорт - пред фалит

Хаосът в транспорта, който оставя ГЕРБ, като че ли е най-всеобхватен. Проблемите в сектора включват тежкото финансово състояние на общинските дружества, които стопанисват авто и електротранспорта, както и все още толерираните концесии на линии от частни оператори. В черната дупка попада и обграденото с комфорт дружество "Център за градска мобилност", дългоочакваната, но разочароваща нова тарифна политика, тръгнала с фалстарт. Едно сал метро остана за гордост на екипа на Фандъкова, а накрая и то подгизна малко след пускането му.
Столичният градски транспорт влезе в 2023 г. с над 27 млн. лева текущи задължения и с още толкова просрочени към различни доставчици и  услуги. Само електротранспортът отчете загуба от 3 млн. лева, текущи задължения от 17 млн. лева, а просрочени - от 8 млн. лева. В началото на годината текущите задължения на автотранспорта бяха 8 млн. лева, а просрочените - 16,5 млн. лева. Дори метрото отбеляза минус от три милиона към този период. И трите общински дружества закъсаха още повече заради КОВИД-пандемията, а намалените продажби на билети от шофьори окончателно затвърдиха трагичното финансово състояние.
Да не забравяме и безсилието, с което Фандъкова протегна ръка към правителството през миналата година, за да поиска 178 млн. лева държавни пари за спасяването на градския транспорт.
В края на мандата си ГЕРБ предложи да се купят нови автобуси и трамваи за 700 млн. лева. Осигурено финансиране обаче няма. Чуденето откъде да се вземат средства, остава за новите управници.