Велиана Симеонова вае приказни герои от хартия

Вилиана СЕМЕРДЖИЕВА

Всичко е в предизвикателството. Обичам да работя с хартия, защото хартията е по-своенравен материал. Тя може да бъде усуквана, прегъвана, изрязвана, може да бъде изключително устойчива и едновременно с това много лесно да се скъса. Което дава доста възможности за творчество. Така Велиана Симеонова обяснява своето пристрастие към създаването на фигури от хартия по познатата техника папие маше, но в разновидност, прилагана от нея.

Класическото папие маше се прави с хартия и лепило, от които се получава моделираща маса. Тя също използва лепило, но оформя фигурите слой по слой, посредством наслояване на хартия и лепило. Затова те се изработват по-бавно, но стават по-здрави. Изглеждат малко по-груби, но и по-различни, несъвършени. Имат вид, по-близък до детското творчество, обяснява Велиана. Хартията трябва да е мека, фина целулоза, за да е по-лесна и податлива на оформяне.
В Деня на детото - на 1 юни, както ДУМА писа, Велиана Симеонова откри в столичната галерия "Лампион" своята нова изложба "Приказни герои от близо и далеч - продължението". Продължението е от 2019 г., когато на същото място тя показа първата си колекция от изящни приказни същества. Две от тях "гостуват" в днешната експозиция с 22 миниатюри, като намигване към предишната - Японската принцеса и Щастливият клоун.

Когато избира какви нови фигурки за сътвори, Вили се спира на любимите приказни герои, които хората най-много припознават като свои фаворити, а понякога виждат и себе си в тях. Герои, които могат да говорят и разказват, дори когато са извън контекста на историята. Те са от различни етноси - не само най-класическите, например, датските на Андерсен или френските на Шарл Перо. Сред тях са и българските Неродена мома и Ламята, която често присъства в наши приказки като негативен герой. А Велиана я представя като добродушно, благородно същество. Присъства Дяволчето Фют, от руския фолклор идва Василиса Премъдра. До тях се нареждат и малко по-съвременни образи - като Гандалф, вълшебника от епоса на Толкин. Пресъздадени са и герои на нашето време - обикновени хора като момиченцето от входа, което обича да чете приказки за принцеси, настоява да й се купуват принцески аксесоари и като порасне - да стане принцеса. Това е идеален образ, много възвишен, който може да бъде всеки от нас. Или пък бабата, която води внучето на училище - като се намери подходящият контекст, тя може да стане главно действащо лице в няколко истории, смята Вили.
Светът на приказките не оставя никого безразличен. И малки, и големи се вълнуват еднакво, когато се докоснат до любими герои. По време на първата ми изложба най-много ме впечатлиха погледите на родителите. Наблюдавах как в очите им се появява една замечтаност, сякаш се пренасят отново в детството и се докосват до вълшебството на приказките, които са ги вълнували като малки, разказва Велиана.
Често, още преди да са напълно готови, творбите й вече са намерили своя нов собственик. Затова в изложбата са показани и фигури, притежание на частни колекционери от различни краища на България, Франция и Мароко.

Някои изработва по поръчка - те трябва да се съхраняват в библиотечка или витрина, защото материалът е доста нетраен, дори понякога й ги носят за "ремонт". Получавала е поръчки по снимка на човек да създаде негова миниатюра - доста емоционален подарък. А фигурата, която най-често е претворявала по такъв повод, е Малкият принц - най-обичан, асоциативен за повечето хора. Наскоро възрастна жена й поръчала да направи Малкия принц, който носи голям куфар. В него било поставено послание до малкото й внуче, което да го отвори и прочете, когато порасне...

Несъвършенството на детските рисунки е най-автентичният поглед

- Вили, тази изложба беше планирана за 2020 г., но пандемията осуети и отложи много събития. С какво се занимавахте по време на всеобщата изолация?
- Използвах времето да работя над себе си. Изкарах най-различни уъркшопи - по илюстрация, смесени техники, древната японска техника на рисуване суми-е. Тя е доста различна от това, което познаваме като форми на изкуството, но ми допада, защото е медитативна и свързана с познанието. Учителката ми Акеми Лукас-Кошу продължава да прави уъркшопи и аз участвам, защото това е безкраен път, който трябва да продължи във времето. И постоянно да се практикува.
- Вие организирате и водите различни тематични работилници за деца.

- Да, тяхната идея и цел е да развиват въображението на децата - ако бъдат насочвани правилно, могат да постигнат много. Няма всички да станат художници и скулптори, но те имат способността да дават простор на въображението си и трябва да имат самочувствието, че са творци. Някои работилници бяха вдъхновени от българския фолклор и обичаи, от възрожденските къщи, приказни персонажи, измисляхме истории... Напътствах ги да нарисуват, изрежат и раздвижат своите дракони, еднорози и т.н. Ще продължа с тези работилници, които насърчават творчеството и мисленето у малчуганите. Покрай моя син установявам, че в училище не се толерират децата, които мислят и творят различно и нестандартно, дори са подложени на присмех от съучениците си.
- А всъщност е важно от най-ранна възраст да ги подкрепяме да мечтаят, да измислят истории, смело да претворяват фантазиите си.
- Това помага на детето да разбере, че може; стимулира въображението му, не го вкарва в модели, които се налагат от реклами, телевизия, кино и т.н. Много по-лесно е да копираш, отколкото да създадеш нещо ново и ако на едно дете от малко покажеш, че автентичното е хубаво, че не трябва да повтаря нечии модели и виждания за света, то ще търси начини да показва своя мироглед. Няма правило, че трябва да рисуваш перфектно, напротив, несъвършенството на детските рисунки е най-автентичният поглед.