Отбелязваме Ивановден!

На 7 януари отбелязваме Ивановден и отдаваме почит на Св. Йоан Кръстител – последният старозаветен пророк, кръстителят на Исус.  Според легендата той е бил връстник на Христос, син на Захари и Елисавета, а самият Архангел Гавраил избрал името му.

Йоан е наречен още „предтеча“, защото предрича идването на Христос на земята.

Той се ражда половин година преди Исус Христос, а започнал да проповядва, когато навършил 30 години.

Главната задача на неговия живот била да подготви пътя за идването на Христос и затова увещавал хората да се покаят за греховете си и да отворят душите си за Бога.

Като символ на пречистване Йоан кръщавал покаялите се с вода. Едва 34-годишен той е заловен и обезглавен по нареждане на цар Ирод Антипа.

Животът и духовната чистота, която постига Йоан Кръстител, както и мъченическата му смърт, са причина житията и библейските разкази да говорят за него по-скоро като за ангел, отколкото за човек.

Иконите го изобразяват с пустинно облекло от камилска вълна, кожен ремък и с криле като ангел, символизиращи моралната му чистота и достойнство на предтеча. В лявата си ръка държи разгънат ръкопис, на който се чете: „Покайте се, защото се приближава царството небесно“.

 В българската народна традиция обредите и обичаите на Ивановден са свързани с очистителната сила на водата, осветената предишния ден (Богоявление, или Йордановден).

Трапезата на Ивановден вече не е постна. Задължително се поднася свинско месо със зеле и варено жито, но присъстват също кървавица, ошав, луканка и фасул.

По последните данни от Националния статистически институт (НСИ) на Ивановден имен ден празнуват близо 330 000 българи.

На този ден празнуват Иван, Иванкa, Иванинa, Ванина, Bаня, Ваньо, Йоан, Йоанa, Калоян, Йовкo, Йовка, Ивайло, Ивайла, Иво, Ивона, Жан, Жанa, Яна и др.