Елена Крапчева: България има красива природа и богата култура

Интервю на Вилиана СЕМЕРДЖИЕВА

ЕЛЕНА КРАПЧЕВА е родена в София, от 7-годишна живее с родителите си във Франция, където баща й работи за българска фирма. Завършва гимназия в София и се връща в Париж. Там се дипломира със специалност "Международни отношения и дипломация". Продължава образованието си в Бризбейн, Австралия, по международна политика и разрешаване на конфликти. Работила е като финансист в инвестиционна фирма в САЩ, експерт по финанси и хедж фондове в Сингапур, Тайланд, имала е собствен бизнес във Флорида. В момента е консултант по бизнес развитие в България. Тя е пътешественичка, влогърка, а вече е факт и първият й документален филм.

• Госпожице Крапчева, с Вашия филм "Подслон в Тайланд: Заседнали в рая" се открива панорамата "Кино за пътешественици", организирана от  "Позор". Това е едно от многобройните приключения във Вашата биография на пътешественик и може би едно от най-продължителните...

• 

- С моя приятел Майкъл въобще не бяхме предвидили по-дълго присъствие в Югоизточна Азия; никой не очакваше този КОВИД, а Тайланд беше първата заразена страна след Китай. И преди още Европа да пламне, там бяха взети спешни мерки - маски, вечерен час; две седмици след като се разбра, че нещо се случва, в Тайланд затвориха границите и обявиха, че това ще продължи 2-3 седмици. Тъкмо бяхме пристигнали и се чудехме какво да предприемем - щяхме да пътуваме в Индонезия, да минем през Малайзия, да спрем в Сингапур... Но трябваше да изчакаме, докато отворят границите, за да продължим. След трите седмици разбрахме, че няма как да осъществим нашите планове, и решихме да се приберем в България. Но границите бяха затворени, тайландските власти удължаваха визите ни всеки месец и така откарахме година и половина. След като пандемията се разрази по целия свят, нашите семейства се притесняваха и ни съветваха да се връщаме по-скоро. Благодарение на строгите и своевременни мерки в страната, се оказахме в един Тайланд, в който за 1 година имаше само 4000 заразени. Тоест, цяла година, преди да започнат да отварят границите, бяхме на сигурно място и можехме спокойно да обикаляме страната.

- Премиерната прожекция на филма Ви беше през юни. Направили сте версия и на английски език. Каква ще бъде съдбата му оттук нататък?

- Оригиналната версия на филма е на английски, а премиерата, която направих в кино "Люмиер", беше безплатна и много лична, в тесен кръг от близки и приятели; присъстваха и хора, които бяха чули по медиите. Това беше моят начин да споделя милото гостоприемство на тайландците и да изкажа благодарността си към хората, които ни подслониха в своята страна. Не знаех какво да очаквам, защото това е първият филм, който правя през живота си. Но след прожекцията почти се разплаках - при мен идваха хора и ме питаха къде може да гледат филма още веднъж, дали го има в интернет; едно момиче искаше на своя рожден ден, вместо да почерпи гостите си в заведение, да наеме зала и да гледат заедно моя филм. Стана ми много приятно, че филмът по някакъв начин е докоснал хората, които за час и половина не са мислили за нищо друго, наслаждавали са се и сякаш са изкарали една ваканция в Тайланд. Ще видим на първата официална прожекция пред публика, която може би повече знае и е пътувала, какви ще бъдат отзивите, надявам се да им хареса. Нямам представа какво човек прави с филм, който е създал... освен да го пусна в интернет и хората да го гледат безплатно. Съветват ме да кандидатствам на фестивали, но те са към края на годината и този месец очаквам да получа първия отговор.

• Извън екзотика, което си представят повечето хора, когато се спомене името Тайланд, какво Ви направи най-силно впечатление? 

• 

- Хората свързват Тайланд преди всичко с красиви плажове, защото не познават културата, планините, племената, които живеят в тях, храната, която е много вкусна... Ако онези, които отиват в Тайланд, стъпят извън плажовете и разгледат малко повече от културата или по-големите градове, или пък повървят из улиците на Банкок, ще открият много интересни неща.

- Вие сте експерт по международни отношения, по финанси и хедж фондове, сега сте консултант по маркетинг и бизнес развитие в България. А Вашият спътник в живота и в пътешествията е авиокосмически инженер, американец, когото сте довели да живее в София. Как се съвместява всичко това?

- На този въпрос си представям една музикална композиция, в която има по-високи и по-ниски тонове, по-бавно и по-бързо темпо - всички те заедно изразяват едно чувство, една страст и тази музикална композиция звучи толкова хубаво и хармонично. Ние сме различни хора, които по някакъв начин си приличат, аз съм израснала в България, той - в Америка, но между нас има една много красива хармония.

- Когато чуват истории на пътешественици, хората се питат - не трябва ли човек да има много пари, за да обикаля света.

- Хората се питат много неща: казват си, че нямат достатъчно пари, смятат, че са много стари и не могат да пътуват, или пък имат много работа, деца, изплащат заеми... Аз съм имала късмет, защото след образованието си намерих добра работа, която ми позволяваше да пътувам, включително и служебно. Но извън това, в събота и неделя, когато съм била свободна, следях как се движат цените на нискотарифните авиокомпании, дори веднъж си бях купила билет за 1 долар - с допълнителните такси ми излезе общо 6 долара едно пътуване от Сингапур до Тайланд. Пътувала съм от България до Италия за 15-20 евро. Не съм супербогат човек и предпочитам да похарча пари да си наема гид, който да ми разкаже повече за някое място, или да опитам местна храна, вместо за скъп хотел или самолет. Имам приятели, които са пътували с велосипед или на автостоп. Парите не са пречка да пътуваме, пречката е в самия човек - ако има достатъчно желание, винаги се намира начин. 

- Може ли с всекиго да предприемем пътуване, изпълнено с много неизвестни?

- Така се е случвало, че съм пътувала повече сама, отколкото с хора; когато работехме в Сингапур, всички бяха толкова уморени, че на повечето ми приятели не им се ходеше никъде в почивните дни. Но малкото пъти, в които съм пътувала с групи или с приятели, е било прекрасно. Човек може да предприеме пътуване с всекиго и ще научи много неща за себе си и за другите. Не казвам, че със сигурност ще бъде успешно и много леко, но трябва да сме отворени към всякакви възможности и не бива да се ограничаваме заради компанията.

- Посетили сте над 100 страни. Какви уроци остават след всяко следващо пътуване - като житейски опит, мъдрост и изводи какво трябва или не трябва да повтаряте?

- В повечето случаи си давам сметка колко малко познавам света и как след всяко пътуване очите ми се отварят все повече за неща, които съм смятала за даденост. Понякога човек изпада в тежки ситуации, които колкото конфузни и странни може да бъдат, толкова се и помнят; учи се как да говори с другите на език, който не познава, да излиза от ситуации, които може да са опасни и страшни или просто неочаквани. С много такива малки камъчета опит може да изградиш една градина от прекрасни преживявания.

- Кои места в България показахте най-напред на Майкъл и какви са неговите впечатления?

- Първото ни пътуване беше до Пловдив - страшно много му хареса, след което посетихме Велико Търново, в който той така се влюби, че може би това е за него най-любимият град в България. Купих му един наръчник с най-интересните места у нас и той си направи план за пътуване из страната. Има места, на които още не съм го завела - като Рилските езера. Иска ми се да правим преходи из планината. България много му харесва и е много въодушевен, че ще живеем тук.

- Имаме вълшебна страна, в която е събрано всичкото природно богатство, история, архитектура, традиции, култура... Нещо в стратегията ли грешим или не знаем как да се рекламираме, та не можем да привлечем такъв интерес, какъвто има към други кътчета на планетата?

- България е много богата и като култура, и като природни дадености, но тотално ни куца организацията. На много места липсват насочващи указателни табели, информацията е оскъдна, историите не са разказани по интригуващ начин - в много случаи просто са изброени факти, имена и дати. Трябва възможно най-скоро да коригираме това.

Току-що с Майкъл се връщаме от Унгария и Словакия - много съм впечатлена от техните исторически места, от музеите, които са представени по най-съвременен начин. В България имаме много неща, които можем да представим достойно и атрактивно! Посетихме различни археологически обекти у нас, свързани с траките, които са доста занемарени и ако човек не отиде с гид, няма нищо да разбере. България може да прави много пари като туристическа дестинация и е жалко, че пропускаме тези възможности.

- Как решихте с Майкъл да се установите в България?

- Стана малко случайно. Имах свой бизнес в Щатите, който в един момент фалира, и се чудех каква стъпка да предприема. В това време срещнах Майкъл. Живяхме два месеца в Аржентина и разбрахме, че искаме да сме заедно. Споделих му, че смятам да се прибирам в България, и той каза, че ще дойде с мен. Напусна работата си, продаде си къщата и тръгна. В момента планира да учи български, опитва се да чете. А аз винаги много съм искала да си живея в България, но работата ми е била такава, че ме е отвеждала в други страни. Сега, освен с консултантска дейност, съм ангажирана и с една българска уеб агенция, а това, че мога да пътувам и да работя онлайн, страшно ми допада.

Искаме България да ни бъде дом, да пътуваме и да се прибираме тук. На Майкъл му харесва, че България предлага различни възможности и ако човек има планове и идеи, може да ги осъществи. Много бизнеси, които отдавна са разработени в Щатите, тук все още са новост. Допада му, че хората са много находчиви, приветливи, общителни, говорят достатъчно английски, че той да не се губи из града, ходи с колата, пазарува, готви в къщи, когато съм на работа. Имаме си наша среда, приятели, с които се срещаме и общуваме.

.

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--