Ангели и дяволи
/ брой: 192
Безкрайният ни преход скоро ще навърши Христовата възраст, а ние все сме в предизборни ситуации. В надежди за добрини минаха вече три десетилетия, но ставаме ли по-добре? Не, у нас става все по-зле. И по света вече сме известни като най-бедните, най-нещастните и най-болните. Откъде тръгнахме и докъде стигнахме с тая "демокрация"!
Днес отново се люлеем в люлката на предизборни борби и обещания. Безчет са партиите наши, безчет са и хората, готови да ни поведат към "светли бъднини". Как да се ориентираме, как да познаем кои са добрите, почтените? На кого да се доверим? На кого да дадем властта?
Много са въпросите пред избирателите. А кандидатите за власт се надпреварват да ни се представят с "най-добрите" си качества. Как действат някои от тях? Тяхната цел преди всичко е да очернят съперниците си, да ги "разголят", да ни покажат "истината" за тях. Много усилия и труд хвърлят и се стараят колкото може повече чернилки да използват, та да ни отвратят от конкурентите си. Ама не става така! Като черниш другия, ти ставаш ли по-бял? Ставаш ли ангел, като правиш другия дявол? Не, с това само отблъскваш, отвращаваш хората от себе си. Народът ни има поговорка и тя гласи, че волът рие калта, но тя пада върху неговия гръб. Малко книги са прочели, малко са учили тези, които водят предизборната си кампания така, че се стараят да чернят конкурентите си. Такива кандидати не играят честно, не вървят по правилата. Те са обречени на неуспех и на провал!
Всеки човек трябва да се научи на умението да види първо себе си. Да познава себе си. Да знае собствените си качества и недостатъци. Не е лесно да можеш да прецениш собствените си възможности. Трудно е и да знаеш докъде си стигнал. Велико е да си знаеш истинската цена. Ето тук е майсторството, това е "висшият пилотаж". Ама за някои хора това е направо невъзможно. Заслепените от жаждата за власт и богатство никога не познават себе си, защото тях ги води дяволът! Не всеки може да види себе си, да се огледа в правилното огледало. Искат се очи и ум. Иска се разум и трезвост. А това са качества и възможности, които най-често са ген, наследство, образование, възпитание и... дарба божия. Тези благини не всекиму са подадени. Надарените с тях са избрани. Те са водачите, на които трябва да се доверим, за които трябва да гласуваме, на които можем спокойно да поверим кормилото на държавата.
Нашите страдания са главно от това, че не всеки се познава, не всеки си знае мястото. И за това народът ни има приказка - "Всяка жаба да си знае гьола!" Най-често всички сме готови за всичко и главно всеки е готов за власт. Всекиму се иска да управлява, но не и да работи. На такива хора не бива да се доверяваме. От такива хора да бягаме през глава.
Сега ние, вечните потърпевши и вечните избиратели, сме изправени отново пред трудностите да си определим водачите. И от нас се иска трезвост, ум, решителност, за да се ориентираме правилно. Нужно е да преценим на кого да се спрем, на кого да се доверим, за кого да гласуваме, за да не гладуваме и студуваме, за да имаме не само хляб, но и права, работа и свобода. За да се осъществи най-после жадуваната и мечтаната промяна. Да гласуваме за най-добрите, за най-подходящите. За тези, които обичат България, работят преди всичко за нея и за нас, българите. Да помним, че народните мъдреци са казвали в такива ситуации "Не ги слушай какво приказват, а ги гледай какво правят!" И да не забравяме, че "По делата им ще ги познаем!"