Ненужен
/ брой: 110
Деси ВЕЛЕВА
Българският език не е нужен. На него не се говори никъде по света. Ако държиш и другите да спазват правописа му, най-много да отнесеш псувня. Пълният член и запетаите отдавна са в девета глуха, правилата за използването им са дребнотемие. Младите хора използват покъртително количество чуждици, а БАН плахо прави призиви за спасяването на българското слово.
Ако нямаше изпити по български език и литература след седми клас, часовете в училище вече щяха да са намалени. Вероятно учениците щяха да го изучават като ИУЧ - Избираем учебен час, или бившия СИП, който се записваше по желание.
Ако не се кандидатстваше с този предмет, нямаше и да го има като задължителна матура. Най-много щеше да присъства като избираема за някакво незначително и ексцентрично малцинство.
Българският език и българската литература просто не са модерни. Ако министрите на образованието и науката, както и тяхната подопечна администрация не го знаят, по-надолу в системата отлично го осъзнават. Затова и една пловдивска директорка чистосърдечно заяви тези дни:
"Учениците нямат голям интерес към българския език. Тези, на които предметът е нужен, отиват преди това в други гимназии." Дръзкото й изказване бе по повод на новината, че в нейното училище всички зрелостници са с кръгли двойки по български на матурата.
Опитът на ръководството да оправдае учениците си излезе твърде неуспешен, а извинението направи казуса още по-скандален. Но думите са бруталната истина. На никой не му се учи български език, защото в крайна сметка всеки го говори, поназнайва някой автор и все успява да върже смислено изречение. Какво повече да се иска?
Затова чуждите езици са издигнати в култ. Първа работа на училищата е да се рекламират с разширено и интензивно изучаване на обичайния английски или екзотичните китайски, японски или корейски от предучилищна възраст, а родителите се съсипват да кандидастват за актуалния и напредничав профил.
Дори злополучното училище, което попадна в новините с фрапантния си резултат, няма да забули резултатите от зрелостния изпит на национално ниво. Вярно е, че те не са кръгла двойка, но не я надвишават с много и дори не могат да закръглят четворката. Това, че от МОН са заложили ниските 30% като минимална граница, за да се изкара матурата, само леко скрива безмилостната реалност. А тя е, че мнозинството абитуриенти, чиято първа грижа е с какви рокли и автомобили да отидат на бала си, не са заслужили да получат диплома за средно образование. Те са били само формални ползватели на образователна услуга, чието финансиране е било напразно. Държавата е инвестирала излишно с години в безплодно обучение, а сега, когато избиват резултатите от фиктивната дейност, всички се оглеждат около себе си, за да търсят отговорността в другите - политици, чиновници, учители, родители, ученици.
Докато не дойде време всеки да погледне себе си и да види личната си вина, коментарите за ученическите изпити ще останат на същата кота. Ще се омаскарят няколко жертви на системата, станали широко обществено достояние с поредния рекорд, и така до следващата година с нулев ефект.