Завещанието на Юнкер
/ брой: 196
Националистите имат собствено мнение и ние трябва да го чуем.
ЕС не е само Люксембург или Брюксел. ЕС е всяка една страна членка.
Гражданите искат да бъдат чувани, но сега не е така. Ние не ги слушаме.
Нациите, регионите и ЕС вървят ръка за ръка.
Това е екстракт от речта не на евробунтаря Виктор Орбан или на някой евроскептик, а на баш "мострата" на еврокрацията Жан-Клод Юнкер. Този екстракт бе извлечен от него при откриването на традиционната Седмица на регионите в Брюксел.
Председателят на Еврокомисията е известен със слабостта си към чашката. Неведнъж са го чували как му се развързва езикът след няколко обърнати питиета. Но сега няма данни този екстракт да е извлечен от алкохолните пари на мисълта му. Напротив, това по-скоро е екстракт на политическото изтрезняване след близо 5-годишно опиянение от Евросъюза на бюрокрацията. В речта си Юнкер говори и за разпределението на средства, за кохезия и по-тясно сътрудничество. В отлепването от брюкселския терен и приземяването на европейска земя той стигна дотам, че заговори със симпатия за онези граждани, които обичат територията си, селските си райони, разнообразието, което съответно ги прави различни.
Затова и иска по-дълбока и всестранна кохезия, защото така нациите, регионите и ЕС могат да вървят ръка за ръка.
Без да е програмна, речта на Юнкер може да се окаже водоразделна за ЕС. Очевидно слабостите му не са притъпили политическия му нюх. И способността му да преценява разместванията на пластовете в тектониката на Евросъюза. Той не само не остава сляп за бунта на Орбан и Вишеградската четворка, за мигрантските поразии, за вредите от редица европредписания, за "Брекзит" или за неадекватно враждебната политика към Русия като най-големия съсед на Европа. Той всъщност отправя послания за нов подход към решаването на проблемите от следващия евроелит, който ще дойде след евроизборите през май догодина. И в този смисъл най-знаковото му послание очевидно е за националистите. Изрично подчертавайки, че ги разграничава от популистите, Юнкер завещава те да бъдат възприемани като партньори. Макар и да не е убеден, че това ще се случи, защото се очаква срещу тази му постановка да рипнат немалко "брюкселски праведници" от всякакви политически окраски. Когато говори да бъдат чувани националистите, регионите и гражданите, Юнкер всъщност оставя на следващите евроинституции следното политическо завещание: Правете Европа на нациите, а не на Брюксел или финансовите акули, независимо национални или без граници. Това може и да звучи нелепо, защото в живота си Юнкер не е бил фискален Робин Худ. Освен това някой може и да се подразни, че отрезвяването му е дошло чак в края на мандата му. Но това едва ли прави завещанието му по-малко стойностно.