Задълбочаването на газовата мъгла

Явор КУЮМДЖИЕВ

Изминалата неделя изтече поредният срок, даден от правителството, не беше спазено поредното обещание и лъсна поредната лъжа на премиера. Лъжата за намалените цени на природния газ.
На 17 юли, след края на преговорите във Варна между руското и българското правителство, всички медии разпространиха следната информация:
"Намалените цени са важни за хората, нужни са на икономиката. При преговорите не показвахме кой е по-голям инат, а показахме, че тези цени са важни за хората", заяви премиерът Борисов. Той допълни, че до 15 август трябва да приключат преговорите за новите цени. Причината за това е, че искаме да влезем в новия отоплителен сезон с нова цена, каза премиерът.
Е, поредната сакрална дата мина и нищо не се случи - нов договор няма, нови цени - също няма.
Като оставим настрана принципните проблеми в енергетиката и се съсредоточим само в областта на доставките на газ, криенето на информация и неразбирането на процесите ще има тежки последици.
Кои са проблемите, които не се решават?
* На първо място, е липсата на гарантирани доставки на газ от 1 януари 2011 г. Тогава изтича основният договор на "Булгаргаз" с "Овергаз" за доставка на 1 млрд. кубически метра. Останалите договори с "Винтерсхал", "Газпромекспорт" и отново "Овергаз" са за около 2 млрд. кубически метра. При очаквано потребление през 2011 г. от около 2,8 млрд. куб. метра - откъде ще дойдат липсващите 800 милиона?
* На второ място, стои въпросът на каква цена ще се доставя газ? При отпадането на "Овергаз" през цялата 2011 г. ще доставяме пълния обем по договора с "Винтерсхал", който е с 40 долара по-скъп, в крайния микс на цените ще отпадне по-евтиният газ от "Овергаз" и цената задължително ще се увеличи още. Но колко може да издържи икономиката и хората?
* На трето място, но може би най-важен, е въпросът за преговорите с руската страна. Или, казано по друг начин, за задълбочаването на газовата мъгла. Никой не разбра какво точно се случи във Варна. Отново бе направено единственото действие, което се удава на управляващите - започна да се говори. За намаляване на цените, за отпадане на посредниците, за нови договори. Но дали е така?
По достъпни данни това, което се случи във Варна през юли, на практика означава, че руската страна успя да обвърже разговорите за доставка на газ и цените му с развитието на проекта "Южен поток". Подписването на неконкретен документ (което на практика е поредната пътна карта, като че ли през януари 2008 г. не беше подписано същото споразумение, дефиниращо следващите стъпки - създаване на проектна компания, изготвяне на технико-икономически анализ и т.н.), издава

желанието на руснаците да си осигурят участието на България в "Южен поток"

преди да започнат разговори по същество за доставка на газ. Отлагането им за юни 2011 г. е още едно доказателство за тази теза и вероятно ще бъде оказан натиск за конкретен ангажимент от страна на България чрез инвестирането на 50% от капитала на съвместната компания. Чак след това ще започнат същинските преговори за доставки на газ и цени. Но откъде ще се намерят 500 милиона евро за българското участие?
По въпроса за цените вече е кристално ясно, че не е било постигнато нищо и едва ли "Газпром" ще се съгласи с евентуално намаление. Особено на фона на демонстративното отношение на сегашното правителство към Русия. Остава единствено възможността да се постигнат непрозрачни договорки, неразумни компромиси или отново сгъстяване на газовата мъгла.
Информацията за отпадане на посредниците също е крайно погрешна. Договорите на "Овергаз" и "Винтерсхал" с "Булгаргаз" така или иначе изтичат през 2011 и 2012 г., и за какво отпадане става въпрос? А какво ще стане след това е много неясно в този момент. Теоретично има само три варианта за развитие на ситуацията:
- "Газпром" да определи друга своя дъщерна компания за доставчик (например "Газпромекспорт"), което е логично и ще означава просто подмяна на посредника;
- Да останат същите фирми, но с променена ценова политика, които да подпишат договори с "Булгаргаз" по сега съществуващата схема;
- Най-вероятен е обаче третият вариант - да се изпълни отдавнашното желание на "Газпром" да достигне до крайните клиенти директно или чрез свои дъщерни фирми.
Европейското законодателство в тази област е ясно - всеки търговец има право да сключва договори за доставки с крайни потребители, като операторът на преносната мрежа е задължен да му осигури достъп срещу определено от регулатора заплащане. Единствена пречка би могло да бъде отказът на "Газпром" да продава на дъщерните си дружества, но това е крайно невероятно.
Като потвърждение на тази теза е и изказването на Сергей Шматко пред РИА "Новости" веднага след приключването на преговорите във Варна. Шматко разясни, че в резултат на преговорите е поставена точка на многогодишните разговори за сключване на преки, без посредници договори между "Газпром" и компанията  "Булгартрансгаз", които ще започнат да работят от юни 2011 година.

Ключовата дума е "Булгартрансгаз"

- операторът на мрежата, който няма право да търгува и е длъжен да осигури достъп до мрежата и крайните клиенти на всеки търговец.
Твърде рано е да се предвиди какъв ефект би имал всеки един от тези варианти върху сигурността на доставките и цените. Но е ясно, че най-опасният трети вариант има най-голяма вероятност да се случи. И "Булгаргаз" да отпадне като посредник, като по този начин ще се доведе до сигурен фалит. На практика и "Овергаз", и "Винтерсхал" вече започват точно такива действия, като провеждат конкретни разговори за доставки с големи потребители - газоразпеделителните дружества, частни топлофикации, химически заводи и други. Нито една от двете, сега работещи компании, няма да има интерес да доставя на губещите и неплащащи топлофикации. Това ще доведе до социални проблеми, загуба на инструмент за политическо определяне на цените и много други.
Проблемите се трупат, игнорират и се бездейства по тяхното отстраняване. Възникват и редица нови въпроси, на които не се отговаря. Но дори и това не е най-страшното, защото решения на проблемите винаги се намират. Да, но действия няма. Само приказки. Вече май всички свикнаха, че това, което се твърди от телевизионния екран и първите страници на вестниците, е лъжа. Вече май на никого не правят впечатление неспазените обещания.
Едва ли на някому са интересни и опитите

да се командва ситуацията чрез гръмки фрази

да се оказва безпрецедентен натиск на всички и да се заповядва дори на природата. Като че ли, като обявиш от телевизията, че даден проблем го няма или му заповядаш да изчезне, той наистина ще престане да съществува. Да, ама не. На проблемите не им пука, че на някой не му харесва, че ги има. Те просто си се развиват и решаването им става все по-скъпо и по-трудно с изминаващото време.
И това е най-страшното - липсата на идеи, политика, управление и правенето на... нищо. Както и какво ще ни струват решенията на тези проблеми. На всички нас.