Няколко думи
За маймуната и човека
/ брой: 187
Трудът може и да е превърнал маймуната в човек, но у нас напоследък еволюцията е с обратен знак. Благодарение на подареното от ГЕРБ честичко бъркане в Кодекса на труда. Най-ремонтираният закон. Кой откъде свари, все в него се взира и все в ущърб на работещите. Къде в прав текст, къде тайничко в някои заключителни разпоредби на други закони.
В парламента пак блесна поредната идея на управляващите за промени, за които работодателите отдавна мечтаят - 300 часа извънреден труд, вместо досегашните 150. На първо четене мечтата им се сбъдна и в това няма дори частица разум, камо ли намек за забогатяване на наетите с повечето труд. Било заради "по-гъвкавата дейност" на фирмата. По-гъвкавите се оказват сайбиите, които в името на печалбата са готови да изтискат наетите работници като лимон. И се гънат, и се мазнят пред управляващите повече от гъвкаво. В угода на своите експлоататорски стремежи. Като че ли извънредният труд и сега се заплаща както трябва, та да ги уплашат някакви санкции занапред. Така било по европейското законодателство, твърдят от ГЕРБ. Пълна лъжа - Международната организация на труда отсече, че нормалната работна седмица трябва да е не повече от 48 часа. У нас се предлага 56-часова.
Докато много страни в света отиват към 5 и 4-дневна работна седмица. Защото в цивилизования свят все още има грижа за човека, за неговото свободно време, за семейството му и нужния отдих. Къде ти такива капризи у нас! Бой по наетите и толкоз.
Да се оплакват, където искат - ножът и хлябът са в нашите ръце, ние сме над законите. Така разсъждават нашите капиталисти, когато стане дума за крачещата им "добавена стойност" - работниците.
Синдикатите не били съгласни с новите промени в Кодекса на труда за 300-часовата работа. Сигурно, но и те бяха за компромис в името на едно "историческо" споразумение с работодателите, което се оказа май мъртво родено. На практика врътките не са спирали, но истината е, че работата пак е на парче и добрите трудови отношения пак се отложиха за по-нататък. Това вече е традиция от най-лошите у нас, когато на пангара се опъват по няколко кожи от работниците. А иначе сме европейци, и то какви, стига да видиш колите и палатите на работодателите. Които имат от кого да се учат. За останалите - нови закони и закончета, наредби и правилници със стари мераци за повече и повече евтино платен труд в името на печалбите.
На крак, о парии презрени...