Въздух, облечен в цвят, или как са се появили балоните

Кой и кога е измислил балоните остава тайна за човечеството, както и изобретяването на много други неща. Със сигурност обаче се знае, че боядисаните в цвят кръгли леки и тънки еластични топки, напълнени с въздух, са използвани още от древните гърци за украсяване на залите, в които се събирали за тържествени церемонии и пищни тържества. Дори Тацит, историкът на древен Рим, в трудовете си споменавал за цветни балони, закачани в местата, предназначени за жертвоприношения. Според някои сведения в древността "въздушните топки" се правели от кожата на биволи или китове, както и от стомасите или червата на някои домашни животни. Ацтеките дори оцветявали тези балони с ярки бои, направени от различни видове растения. Трубадурите също използвали еластичните топки по време на изявите си.
Съвременния си вид балоните придобиват едва когато европейците се "запознават" с каучука. Така в средата на ХIХ век балонът става гумен. Един от първите модели, направен от разновидност на каучук, е създаден в Англия от известен физик и химик - професор Майкъл Фарадей. Целта му била да може да използва своето изобретение, съвсем смътно напомнящо днешните модели, за експериментите си с кислород в Кралския институт в Лондон през 1824 г. В статия, публикувана в научно списание през същия период, ученият описва откритите от него необичайни еластични свойства на каучука, както и други експерименти с "чували", направени от този материал и напълнени с водород, които "стремглаво се издигали нагоре".
Проф. Фарадей създавал балоните от листа каучук, които слагал един върху друг. В центъра им ученият сипвал брашно, за да не се слепват помежду си, и съединявал само краищата. Така каучуковите чували с въздух ставали много леки и прозрачни и политали право към небето.
Балоните с въздух, предназначени не за опити, а за развлечение и забавление, излизат на пазара по същото време, благодарение на Томас Хенкок, който се смята за пионер в изследването на каучука. Създаденото от учения се продава като комплект за самостоятелна направа на балони. В него са включени спринцовки и шишенце с каучуков разтвор - нещо като течна гума.
Вулканизираните топки за игра, които, за разлика от балоните на Хенкок, не се влияят от смяна на температурите, са произведени през 1847 г. от Дж.Г.Ингръм в Лондон. Компанията му успява да обработи с помощта на специална технология гумен мехур, вкарвайки в него водород. Този газ обаче се смята за взривоопасен и бива заместен от друг - хелий. Така се получава прототипът на съвременните балони.
След промяната на съдържанието им се сменя и формата, а по-точно - материалът, от който се правят. От водните дисперсии на каучук се създава латекс и през 1931 г. се появява първият истински балон, който много прилича на съвременните. Необикновеният продукт вече позволява от него да се създават продълговати и тесни модели. Щом се напълнят с газ, балоните обаче губят здравината си, а яркият цвят доста избледнява. За щастие, в днешно време производителите са наясно как да избегнат подобни неприятни моменти и моделите по-дълго да се задържат във въздуха. Съвременните балони са изцяло от високотехнологични материали, като предлаганите варианти са продълговати, във вид на животни или анимационни герои, двустранни, мраморни и т.н. От тях дори се правят цели скулптури и гирлянди и се пускат във въздуха на ята.
Основните видове балони са три - направените от гума, от латекс и от фолио. Вариантите от латекс са по-екологични от гумените, може да бъдат с най-различна форма и разцветка, но бързо губят разтегливите си свойства под прякото въздействие на слънчевите лъчи. А и напълненият в балони от латекс въздух много бързо се изпарява през микропорите на този материал. Други модели се правят от няколко слоя полиетилен, напръскан отгоре със специална боя тип "металик". Такива въздушни фигури са с по-малък диаметър на порите на фолиото и са по-здрави, но са добър проводник на електричеството.
Най-обикновеният начин да се напълни балонът с въздух е с помощта на специална помпа, а при липсата й някои използват устата си. Това обаче е приложимо само за моделите, направени от латекс. Освен с въздух, балоните се пълнят и с газ, за да може да летят. Най-често се използва водород и хелий, защото плътността на газта трябва да е по-ниска от атмосферното налягане. Тъй като водородът е запалимо вещество, той почти не се употребява за пълнене на балони. Затова всички предпочитат с помощта на бутилки под налягане да вкарват безвредния инертен хелий в цветното латексово сърце или гумената глава на анимационен герой. Това обикновено се прави от фирмите, които предлагат украса за лични празници и обществени събития. Именно хелият кара балоните да се издигат нагоре в небето. А когато този газ се вдиша, той променя за кратко човешкия глас, който започва да звучи по доста забавен начин.

Опити за летене

Независимо от факта, че на някои идеята да се издигат във въздуха с какво ли не изглежда абсурдна, доста рекорди, свързани с подобни полети, са включени в Книгата на Гинес. Англичанинът Иън Ъшпул на 28 октомври 2001 г. напълнил с хелий 600 балона и видял планетата ни от въздуха - на цели 3350 метра. Случката била наблюдавана от стотици зяпачи недалеч от град Четърис, намиращ се в Източна Англия, графство Кембриджшир. Заради ниското налягане на въздуха на достигнатата височина балоните, всеки с диаметър 90 см, започнали да се пукат, което накарало рекордьора да скочи с парашут.
В днешно време най-доброто подобно постижение за издигане във въздуха принадлежи на руснаци. Благодарение на цветните балони, пълни с хелий, те успели да се отдалечат на  5724 метра над Земята.

И формата има значение...

Повечето балони имат класическа елипсовидна форма, но напоследък са доста популярни латексови модели, изобразяващи сърца, зайци, цветя и какво ли още не. А продълговатият модел тип "кренвирш" позволява на хората да развихрят фантазията си и сами да направят оригинални фигурки на кученца, котенца, жирафи и т.н.
На пазара обаче се предлагат доста балони, чиято форма е много по-интересна от изброените.
- Съществуват оригинални модели с два края, като понякога те могат да бъдат три и повече. Такива балони обикновено се използват за създаването на сложни пространствени конструкции.
- Прозрачните или полупрозрачните варианти с широко "гърло" са най-подходящи за опаковане. С помощта на специално устройство в тях се поставят подаръци, по-малки балончета или други забавни предмети.
- Много любопитни са балоните, които имат свойството сами да се изпълват с въздух. Тези модели променят формата си под въздействието на химическа реакция.
- "Ходещите" балони обикновено са с формата на дългокрак хуманоид, който е прикрепен към някаква основа. Напълнена с хелий, фигурата създава илюзията, че "крачи" само от подухването на лек ветрец или от преместването на въздушните маси.
Съвременните производители на балони се стремят да използват високотехнологични разработки, за да очароват и най-претенциозните клиенти. Украса за рожден ден или друг празник, мил подарък за Свети Валентин или просто забавен жест, въздухът, облечен в цвят, винаги ще създава прекрасно настроение.