Вашингтон - отровител с претенции на лечител
САЩ наказват Русия за нещо, което те вършат срещу целия свят
/ брой: 42
Вашингтон се държи като магистрат, който съди провинило се лице за нарушения, които той самият извършва постоянно, без да му мигне окото. Сега обаче Вашингтон не може да се побере в кожата си, че някой дръзва да направи с него това, което той тайно е правил или продължава да прави срещу целия свят. Че е "паднал" до положението на равнопоставен с останалия свят. Че някой му е отнел безнаказаността и недосегаемостта.
Такова заключение се налага след последната (но явно и неокончателна фаза) от развитието на скандала с руската намеса в президентските избори на САЩ през 2016 година. Официално Америка предяви обвинения срещу 13 руски лица и три компании за такава намеса. И в същото време в. "Ню Йорк таймс" публикува разкритията на бивши служители и изследователи на ЦРУ за американската намеса в изборите в други държави след 1947 година. Изданието се позовава на изследователя на ЦРУ Дов Левин от центъра Carnegie Mellon, който е преброил 81 операции на САЩ за влияние върху избори през 1947-2000-та година. Докато СССР, съответно и Русия са извършили 36 такива операции. Според него руската намеса е просто цифровата версия на американските методи, прилагани десетилетия наред.
Сега Америка наказва Кремъл, но самата тя според собственото й признание се намеси в руските президентските избори през 1996 година в полза на Елцин.
Преди три години независимото електронно издание AlterNet публикува обстойно разследане за намесата на САЩ в другите страни. Първата голяма страна, която става жертва специално на изборна американска намеса, е Италия. Парламентарният вот през 1946 г. е спечелен от социалисти и комунисти с 40% от гласовете. По-възрастното поколение знае, че на Апенините, пък и изобщо на Запад, тези политически сили имат малко допирни точки със съветската система. Те например са против диктатурата, признават многопартийността и частната собственост. Специално в Италия, освен за правата на трудещите се, те защитаваха традиционния за страната среден и малък бизнес от големите корпорации, главно на САЩ. След изборната победа социалистите и комунистите решиха да създадат общ фронт, с който да отидат на следващите избори през 1948 година.
В играта обаче се намеси ЦРУ.
То използвало агенти на Американската федерация на труда за финансиране на десни кандидати и политически партии (същата хватка се е прилагала и във Франция). "САЩ работиха с католическата църква, провеждаха мащабни пропагандистки кампании с използването на такива италианско-американски знаменитости като Франк Синатра, а също напечатаха 10 млн. писма за американци от италиански произход, които да ги изпратят на своите роднини в Италия", пише AlterNet. Отделно САЩ заплашиха да спрат помощта за разрушената от войната страна. Така на изборите през 1948 г. подкрепата за левицата падна до 31 процента. На власт дойдоха подкрепяните от САЩ политически сили, които следващите 46 години превърнаха Италия в образец на мафиотска държава и блато на корупцията.
Подобна схема бе приложена и в Чили през 60-те, за да се осуети избирането на Салвадор Алиенде за президент през 1964 г. ЦРУ финансира почти наполовина кампанията на християндемократите, организира и масова пропагандна операция с помощта на киното, телевизията, радиото, вестниците, плакатите и листовки. Да, десният кандидат Едуардо Фрей изпревари Алиенде със 17%, но на следващите президентски избори през 1970 г. чилийците избраха Алиенде. Той например въведе по чаша безплатно прясно мляко за бедните чилийски деца. Знаем обаче какво се случи с него три години по-късно - той бе убит при преврата, ръководен от ген. Аугусто Пиночет и организиран с помощта на САЩ. В касапницата на преврата бяха избити 3000 чилийски демократи.
Тук вече преминаваме към друга, не по-малко разпространена форма на американска намеса - силова и незаконна смяна на властта. Показателно е ето какво: Алиенде бе демократично избран президент, а и не бе диктатор. Тоест от ценностна гледна точка САЩ не са имали основание за намеса. Само че Алиенде беше неудобен, защото водеше независима от американските корпорации политика. И трябваше да бъде ликвидиран. Тоест пулсът на американската външна политика
тупти не от демокрацията и свободата, а от корпоративните интереси.
AterNet твърди също, че през 60-те години ЦРУ е подкрепяло преврати и в други държави и го е правило следващите десетилетия. Че е организирало поръчкови убийства и е поддържало жестоки антикомунистически правителства в Латинска Америка, Африка и Азия.
Украйна и законният й президент Виктор Янукович са последната значима жертва на САЩ (както и на ЕС, но това е друга тема). AlterNet припомни разкритието на бившия ръководител по украинската службата за сигурност Александър Якименко, че организаторите на заговора "буквално са живели в американското посолство. Те бяха там всеки ден". Вашингтон приложи в Украйна обичайната схема, мобилизирайки обществени слоеве, структури и медии, че чак и неонацистки формации като партията "Свобода" и "Десния сектор". Всъщност крайна цел бе не толкова Янукович, колкото Русия - тя трябваше да бъде ударена в рускоезичната Украйна заради независимата си политика и отказа на Путин да сервира руската икономика на западните корпорации.
Какви обаче са последиците за страната-жертва? За трагичното й положение наскоро проплака вторият поред президент на независима Украйна Леонид Кучма. По думите му, ако преди Майдана или преди намесата на САЩ държавният дълг е бил 40% от БВП, в края на 2017-та той е скочил над 80% от БВП. От 2013 до 2016 години обемът на БВП на човек от населението се е стопил почти двойно - от $4075 до $2221. Ако преди Майдана средната месечна заплата и пенсия бяха съответно на $408 и $112, днес те са $267 и $48. "Това е ужас", отчаяно изохка Кучма. И този ужас е последица и от намесата на САЩ в Украйна срещу Русия.
Стигаме и до третата форма на американска намеса - военната. В миналото най-фрапиращата намеса бе Виетнамската война, а в по-ново време интервенциите срещу Ирак от 2003-та, Либия, сега и Сирия. В интервю през 2014 за онлайн изданието Salon бившия президент Джими Картър (1976-1980 г) потвърждава думите на интервюиращия го журналист, че "САЩ са участвали във въоръжени конфликти и са използвали сила за разрешаване на спорове повече от всяка друга държава": "Вярно, аз съм изброил 10 или 15 такива конфликта, а мога да посочи и още толкова. Целият свят почти единодушно вижда в САЩ главния подпалвач на войни и конфликти".
А ето какво разкрива американският историк и международник Робърт Каган в публикувана през 2015 година статия във "Вашингтоп поуст". Тогава той е работил в Института "Брукингс" и е бил член на Съвета за международни отношения. След края на Студената война случаите на големи военни операции на САЩ в чужбина са зачестили до една на три години (преди това са били една на 4,5 години). С падането на Берлинската стена американските войски са нахлували на територията на други страни или са участвали в боеве в 19 от общо 25 години, т.е. над 75% от времето. Няма по-убедително доказателство, че целта на Америка е да бъде глобалният жандарм.
Британският писател Харълд Пинтър е получи Нобеловата награда за мир в разгара на американската война в Ирак - 2005-та. Вероятно заради това на церемонията той посвети словото си и на САЩ: "Америка патологично манипулира с властта в целия свят, маскирайки се с довода за всеобщото благо. Това е блестящ, умен и много успешен акт на хипноза... Това са жестоки, безразлични, надменни и безмилостни действия, но това са също много умни действия".
И тъкмо, защото са й умни действията, как да не се запиташ
САЩ не са ли Сатанински американски щати?
И няма как оплакването й, че Русия се била намесила в изборите й да предизвикат симпатии. Първо, Америка изповядва глобализирането, но този процес е взаимен - не само от центъра към периферията или от САЩ и Запада към останалия свят, а и обратно. Така че възможната руска намеса в американските избори си е естествена "извадка" на глобализацията. И второ, човешкото чувство за справедливост просто няма как да е на страната на Вашингтон. "Така му се пада, щом е правил същото с Русия и с кого ли не", убеден съм, че дълбоко в себе си това си казват мнозинството хора по широкия свят.
Повечето обаче американци смятат политическата намеса на САЩ в чуждите държави за благотворителна, както става ясно от "Ню Йорк таймс". Националният демократичен институт е един от инструментите за такава намеса. Ето какво каза президентът му Кенет Уолък пред вестника, сравнявайки действията на САЩ и Русия или политиката на двете стани в по-широк политически контекст: "Това е като да сравняваш човек, който носи спасително лекарство, с човек, който носи смъртоносна отрова".
Видяхме обаче какво казва Кучма. Като цяло намесата на САЩ в изборните процеси, чрез преврати или направо военни кампании са довели в много случаи до хиляди жертви, сеели са смърт, конфликти, социално неравенство, мизерия, разпад на цели държави и дестабилизиране на цели райони - от Виетнамската война през 60-70-те години до кръвопролитията и разрухата в Сирия и Либия. Всъщност излиза, че след Втората световна война смъртоносната отрова е носена от САЩ. Е, как да не ги наречеш и Световни американски щети?
Салвадор Алиенде събираше десетки хиляди чилийци на своите митинги. Демократът обаче бе ликвидиран с одобрението на Вашингтон, който уж осветявал света с факела на демокрацията
снимка интернет
Това е непълният списък на AlterNet за държавите жертви на САЩ: Иран (1953), Гватемала (1954), Тайланд (1957), Лаос (1958-1960), Конго (1960), Турция (1960, 1971, 1980), Еквадор (1961 и 1963), Южен Виетнам (1963), Бразилия (1964), Доминиканската републики (1963), Аржентина (1963), Хондурас (1963 и 2009), Ирак (1963 и 2003), Боливия (1964, 1971 и 1980), Индонезия (1965), Гана (1966), Гърция (1967), Панама (1968 и 1989), Камбоджа (1970), Чили (1973), Бангладеш (1975), Пакистан (1977), Гренада (1983), Мавритания (1984), Гвинея (1984), Буркина-Фасо (1987), Парагвай (1989), Хаити (1991 и 2004), Русия (1993), Уганда (1996) и Либия (2011).