Успехите на политическия език Петър Софрониев
/ брой: 220
Доскоро бях тих, кротък и нежен, бих казал.
Ръководен от благия си нрав, не правех забележка на съседите, че цяла нощ тресат блока с умопомрачителна чалга. Подминавах с мълчание един братовчед, който всеки ден ме търсеше, за да ми се оплаква от лековерна съпруга. И кварталния пияница Доко посрещах с усмивка, когато всяка сутрин и вечер ме глобяваше с пет лева за бира и цигари. Но скоро разбрах, че нервите ми са на привършване, а сънят ми не е сън, а тревожно мятане в кревата. Когато усетих, че и тикове на лицето започнах да правя, твърдо реших да приключа с добротата, да се проява като доста невъзпитан и да приема железен курс към всички мои дразнители.
Първа проява на твърдия ми характер усети съседът от долния етаж Цоков. Когато от тях за пореден път една нощ се разнесе песента "Гаси тока, върти ключа", скочих по пижама и със свиреп вид се озовах пред входната му врата.
- Ще ви разпилея цялата шибана фамилия, ей! - изкрещях твърдо на появилия се стопанин Дечо. - Следващият път, ако ми смутите нощния покой, ще дойда тук с теслата и лопатата да се разберем!
Оня се стресна и само успя да отговори плахо:
- Я не говори като министър без портфейл!? Къде се намираш!? Ние сме семейство морално и възпитано, а в момента тук са най-близките ми и малко се веселим...
Затвори Дечо уплашен вратата и в блока се възцари тишина.
Когато братовчедът ме спря за поредното си оплакване, аз го изпреварих и му креснах на улицата:
- Престани да ме натоварваш, защото ще ти нахълтам в дома ти и ще ти попилея жилището - толкова ме нервираш всеки път! Ще взема и жена ти за заложник и ще я откупваш с бидон домашна ракия от твоето производство и с десет суджука от онези, които съхнат цяла зима на тавана ти!
Братовчедът пребледня, ококори очи като светофари:
- Какъв е този хамалски език, който употребяваш при контакт с роднина? Не, те и хамалите не говорят така. Ти просто употребяваш лексиката на депутатите, когато говорят за политически опонент!
Подмина ме и побягна в обратната на моята посока.
След като видях, че новата ми тактика проработи, пресрещнах и кварталния пияница един ден:
- Само да чуя, че искаш пари за бира и цигари, гадино мързелива, ще те реформирам и преструктурирам дотолкова, че и майка ти няма да те познае!
Доко не дочака повече думи от мен и изчезна в тъмното.
Колко малко му трябвало на човек, за да се отърве от досадниците, които редовно му съсипват нервите. Започни да се изразяваш като политик в парламента и всичко ще е наред!