Цитаделата Америка и сателитът България

Тодор Андреев

Във връзка с нашумелия проблем с настаняването на комплекси от ПРО на наша територия се налага да зададем въпроса кои са нашите врагове. Оказва се, че за една армия е най-трудно са си избере своя противник. До голяма степен обаче ние сме облегчени в това действие.
Представяйки новата Стратегия за национална сигурност, президентът на САЩ Барак Обама заяви, че Вашингтон не може да се бори сам с опасностите и затова при реализацията на своята външна политика трябва да прилага "многостранния подход". Застанали сме плътно до рамото на новия "голям брат", следвайки го навсякъде, където той воюва и се готви да воюва за разпространението на демокрацията по света, та няма как неговите врагове да не са и наши врагове.
В публикувания "черен списък" на американските врагове държавният департамент е включил Иран, Ирак, Либия, Ливан, Сирия, Южен Йемен, Судан, Куба, Северна Корея, Аржентина, Чили, Тайланд, Венецуела, "Ал-Кайда". Ето от кои територии срещу нас се очаква да настръхнат заканително страховити върхове на опасни ракети. Отношенията към Китай, Русия, Индия и някои други страни са особени, те се променят в зависимост от политическата конюнктура.
Проф. Мартин Либицки от университета за национална отбрана на САЩ отправя предупреждения, които няма как да не се отнасят и към нас. Той разделя опасностите на четири категории: сравними с нас противници; "заядливи" държави; тероризъм и хаос. Към първата категория отнася Русия и Китай. Към "заядливите" включва онези, които искат достъп до ядреното оръжие - Иран, Северна Корея. Офицерът от американското разузнаване Ралф Питъс пък анализира понятието "противник" по свой начин. Той описва чувствата на бедните: "Америка, която те виждат богата и солидна,

не може да не бъде хищник

Без да ни граби, тя не би могла да постигне такова богатство. Тя няма право да бъде толкова богата. Несправедливо е, че ние не можем да бъдем толкова богати". Ето как се озоваваме в парадоксално положение - бедни и плътно допрели се до рамото на суперсилата, в същото време се оказваме врагове на "бедните".
Р. Питърс пояснява, че две категории противници са най-опасни за САЩ - истински вярващите, фанатиците и антиподите им, лишените от убеждения, от страх пред закона, нормите и принципите на цивилизацията. И най-страшното щяло да настъпи, когато тези две категории се съюзят за борба със Запада. "Ние строим бомбардировачи за по два милиарда долара - пише Питърс, - но ние не можем да обуздаем вярата, която няма това оръжие".
Движещата сила на двете категории врагове била ненавистта. На американците, смята експертът, им е трудно да разберат и осъзнаят онова "изобилие от ненавист", което цари в света. Справедливо е да се запитаме дали определен дял от тази ненавист няма да усетим и ние, които воюваме заедно с американците?
Талантливият военен учен Ралф Питърс стига до неутешителния извод, че Западът и въоръжените сили на "цивилизованите държави" не са в състояние ефективно да се противопоставят на "класата на новите войни" и установените от тях политически режими.
И професорът от Калифорнийския държавен университет и Американския военен университет Роберт Дж. Банкер подчертава, че днес човечеството преживява епоха на преход от стабилност към хаос, който застрашава с разрушение цялостната система на независимите нации-държави. Съществува опасност цялата система на международни отношения да се разпадне пред лицето на новите опасности и предизвикателства, на които тя не е готова да противостои. Войната като сблъсък на две държави отстъпва мястото на хаоса - война във формата на схватки на престъпни групировки вътре в страната и на международната арена, които се борят не за държавна политика, а за нови социални и културни ценности.
САЩ усилено се готвят за решителната битка.

Чрез нови военни технологии

те имат намерение да премахнат своята досадна зависимост от изнесените напред бази в различни райони на света? Там, отвъд Атлантика, се разработват хиперзвукови самолети, летящи със скорост над 10 пъти по-голяма от тази на звука, щурмови апарати, способни да носят по 6 тона боен товар, които излитат от писти на континента и само след 2 часа поразяват цели отстоящи на разстояние около 16 000 км. Те няма, както сега, да кръжат във въздушното пространство на противника, а само ще доставят ракети, без да се доближават до театъра на войната и ще ги пускат на разстояние 2000-3000 км от целите, връщайки се на защитените от системата за глобална защита (под похлупака) американски летища за нови боекомплекти. По този начин те ще остават недосегаеми за противовъздушната отбрана на противника. Предвижда се в денонощието те да извършват до 2000 излитания и да доставят до рубежа на пуска няколко хиляди високоточни ракети "въздух-земя". Смолетите на бъдещето не само ще се зареждат във въздуха, не само ще се довъоръжават с високоточни ракети в контейнери, но и ще сменят екипажите си по време на полет. Ще се нанасят и удари с крилати ракети морско базиране и щурмови безпилотни летателни апарати. Пилотираните самолети постепенно ще отстъпят място, а безпилотните хиперзвукови носители на крилати високоточни ракети без дозареждане ще преодоляват разстояние 22 000 км със скорост 12 пъти превишаваща тази на звука.
 Оценила

ядрените мускули като непригодни

за съвременните войни Америка създава гигантски арсенал от хиляди обикновени високоточни оръжия, включително и гигантски междуконтинентални балистични ракети за нанасяне само за 60 минути на "Незабавен глобален удар" (Prompt Global Strike) по всяка педя от земята.
В същото време от ниски космически орбити ще се нанасят и високоточни удари по земни цели. Независимо от забраните за разполагане на оръжия  в извънземието космосът ще се превърне в резерват на добре замаскирани под научни програми всевъзможни апарати най-вероятно с двойно предназначение, които в необходимия момент ще покажат истинското си лице.   
На 22 април 2010 г. от космодрума Канаверал стартира

свръхсекретният аерокосмически корсар

Х-37В и ознаменува настъпването на ерата на космическите абордажи. Знае се само, че 5-тонният минишатъл с дължина 10 м и разпереност 5 м може да пребивава в космоса 9 месеца и да кацне автоматично като самолет. Х-37В може да стане носител на лазерно оръжие, да разрушава спътници,  осигурявайки пълен контрол на космоса, да разузнава и унищожава наземни цели. Предстои и изпитанието на безпилотния летателен апарат Х-51А WaveRider, който за пръв път трябва да развие хиперзвукова скорост и да постави началото на нечувания американски безпилотен въздушен флот.
Обградена от Атлантика и Тихия океан, превърнала се в могъща цитадела, защитена със сигурни отбранителни въздушно-космически пояси, необезпокоявана Америка се готви да атакува цели по цялата планета.
Като сателит, привлякъл вниманието на американските врагове, България въпреки примера на съседните Гърция и Турция, които не желаят ПРО, не може да си позволи да остане извън защитните "стени" на цитаделата, предоставяйки само пушечно месо и територия за развитие на бъдещи операции, а е в правото си

да настоява за защита

Нищо, че съществуват две важни обстоятелства. Едното идва от съмненията на двама американски учени, които попарват увереността на военния министър Роберт Гейтс, че САЩ непременно ще създадат ПРО. Физикът Джордж Люис от Корнелския университет и бившият научен консултант на Пентагона, професорът от Масачузетския технологичен институт Теодор Постол, след като анализират десет последни изпитателни пуска на антиракетата SM-3, пред в. "Ню Йорк таймс" заявиха, че не съществуват никакви доказателства за ефективността на стратегията за развитието на националната ПРО. В реални бойни условия антиракетите могат да порязат целите само случайно. Доктор Постол каза буквално следното: "Опитвайки се да докажат ефективността на новата система за ПРО, военните прибягнаха към банално мошеничество". А се знае, че Пентагонът приема на въоръжение само оръжия, доказали се в реални бойни условия. Кой ще гарантира, че системите, които ще бъдат

монтирани на българска територия

са сто процента сигурни?
Другото респектиращо обстоятелство е твърдението на началника на руския генерален щаб генерал Макаров, че Русия ще преговаря за ПРО само със САЩ, а държавите, които предоставят територия за монтиране на антиракетните комплекси, ще представляват цели за руските въоръжени сили.
Но българското правителство благодарение на сътрудничеството с цитаделата Америка, натресло ни множество нечувани досега в историята ни противници, не само е готово да предприеме риска да настани антиракети с недоказани в бойни условия качества, които не гарантират стопроцентна защита, но и да харчи за тях народни пари от изпразнения джоб на народа, за да субсидира американския военнопромишлен комплекс.