Тоталният провал
Как САЩ превърнаха "европейската енергийна независимост" в популистки лозунг
/ брой: 105
Американската издателска и медийна компания "Forbes", известна с успешното си основно издание за бизнес и финанси, наред със списъците на най-богатите и разни други класации често предлага на читателите си сериозни аналитични статии. С тях то утвърждава авторитета и влиянието си. Неотдавна двуседмичното списание поднесе на абонатите си обширен материал за провала на Южния газопровод "Набуко". С това за първи път американска медия назовава с истинските им имена проблемите, свързани с тръбата, която носи името на опера. Широко рекламираният проект за строителството на газопровода, който би трябвало да намали зависимостта на Европа от руския природен газ, е "близо до пълен крах", отбелязва авторът Марк Адоманис. "Набуко", пише той, "подобно на зомби, упорито отказва да умре, и напълно възможно е неговият жив труп в близко бъдеще да бъде отново реанимиран и възкресен. Но няма да бъде пресилено да се каже, че този проект се оказа неуспешен". "Набуко" винаги е бил нещо повече от тръбопровод за пренос на природен газ. Той беше проект, призван да покаже единството на Европа, да противостои на "грубите манипулации и хитрости на путиновата нефтена империя", заключава Адоманис, преди още унгарската компания MOL да обяви, че напуска проекта. Мотивът й бе, че около него има "много трудни за игнориране неизвестни".
Тривиалната комедия от грешки около прехваления проект нагледно показа, че дори и по въпросите, които имат стратегическа значимост, Европейският съюз с действията си предизвиква снизходителен присмех заради очевидната некомпетентност и некадърност. "Набуко" беше замислен като проект, с който да се покаже на изостаналите руснаци как трябва да се работи. Но вместо това идеята за южна тръба, заобикаляща Русия, се провали тотално. Междувременно руснаците пуснаха в експлоатация "Северен поток", а до края на т. г. ще започнат строителството и на "Южен поток". "Едва ли е нужно да си представяме Газпром като някаква суперефективна бюрократична машина от пруски образец, за да бъде отбелязан един напълно очевиден факт", изтъква Марк Адоманис. Независимо от корупцията и безстопанствеността, характерни за тази компания, за последните десет години тя постигна очевиден прогрес в реализирането на грандиозната си стратегия да намали зависимостта си от Украйна и някои транзитни компании и да сключи дългосрочни контракти с големи енергийни фирми в Европа. В крайна сметка Газпром се закрепи на своите позиции в Европа
по-сигурно откогато и да било.
Очевидно страховете от коварния енергиен монопол на Москва са преувеличени. Делът на Русия в доставките на природен газ в европейските страни през последните десет години намаля. И още нещо много важно - няма съмнение, че и в бъдеще Русия ще има голямо значение за Запада в енергийния бизнес. "Независимо от целия брътвеж за един нов свят без Газпром, в който ще има в изобилие шистов газ в Европа, студовете миналата зима, довели до рязък скок на цените на природния газ, нагледно демонстрираха актуалността на Газпром. Своя роля ще изиграе и планираното закриване на атомни централи в Германия, което съществено ще увеличи дългосрочното търсене на природен газ в цяла Европа.
Газпром може и да се възприема като промишлен колос, разпрострял мрежите си по целия континент и владеещ буквално всичко - от футболни отбори и банки до телевизионни канали и вестници, но провалът на проекта "Набуко" няма нищо общо с това. Той просто потвърди, че руският газов гигант както и досега ще играе най-важна роля в европейската икономика и ще запази значението си в обозримото бъдеще. И ако очаквате да доживеете деня, в който руснаците повече няма да бъдат водещ играч на европейския енергиен пазар, ще ви се наложи да чакате доста дълго, обобщава авторът.
За разлика от сравнително обективистичния подход на "Forbes", повечето американски медии предлагат анализи на енергийна тема, които съдържат "четвърт истини, полуистини и откровени лъжи". Характерна в това отношение е статията на Робин Милс във Foreign Policy. Напоследък, пише той, зимите в Европа са по-студени и по-продължителни. За съжаление тази картина е вече добре позната, а търсенето на отговор от страна на Европа е възпрепятствано от вътрешни противоречия, приятелско отношение към Москва от страна на европейските газови компании и добре замислени хватки на Кремъл, който държи ръка върху кранчето. Закриването на атомните централи в Германия и решението на Италия да изостави ядрената си програма след катастрофата във Фукушима способстват само за едно - по-нататъшното засилване на зависимостта на Европа от руския газ. Но има изход, пише Милс. И запява добре познатата и на българите песен за шистовия газ, която вече трета година припява посланикът на САЩ в София. "По оценки на българското Министерство на икономиката запасите от шистов газ могат да стигнат за 100 години, а социологическите проучвания на общественото мнение показват, че 75 процента от населението поддържат предложението за добива на шистов газ при съблюдаване на мерките за опазване на околната среда", продължава свободното си съчинение Милс.
Като отделя широко място в статията си на проблема със шистовия газ в Европа, авторът отбелязва: "България не е единствената страна, "умишлено простреляла в крака" своята собствена енергийна сигурност". Франция, която има вероятно най-големите запаси на шистов газ, забрани използването на методите на хидравлично пробиване на пластовете. Това направиха и два швейцарски кантона. А според някои оценки в недрата на стария континент има 15 трилиона кубически метра шистов газ, което е два пъти повече от съществуващите запаси на обикновен природен газ. Призивът за разработкатта на тези месторождения по своя характер е не само политически, пише Милс и прави зашеметяващото заключение, че
задкулисните интриги
на Газпром и европейските газови гиганти, получили голяма изгода от тесните отношения с руския концерн, "възпрепятстват толкова изгодния добив на шистов газ".
На свой ред Александър Шустов от руския Институт за икономически и социални изследвания в Черноморско-Каспийския район пише, че европейските лидери, които не могат да се примирят с провала на "Набуко", търсят варианти за нов южен енергиен коридор, който включва тръбопровод по дъното на Каспийско море. Идеята за преразглеждане и коригиране на проекта се е родила, след като Турция, през чиято територия трябваше да мине голяма част от газопровода "Набуко", обяви за свой приоритет по-евтиния Трансанадолски газопровод, за който има подписан договор с Азербайджан. В Западна Европа не са много склонни да подкрепят този южен газов коридор и да загърбят "Набуко", тъй като това щяло да доведе до геополитическо прекрояване на района, което е неизгодно за САЩ, тъй като това би означавало отслабване на американските позиции. В полза на съкратения вариант на газопровода, наречен "Набуко-Запад", се обявяват главните акционери. Те добре разбират, че основната причина за скъсяването на газопровода, чиято проектирана пропускателна способност ще намалее с наполовина - от 31 на 16 милиарда куб. метра годишно, е недостигът на газ. Възможностите на Азербайджан са ограничени и той не може да продаде повече от половината от планирания обем на доставките. Другите възможни доставчици - Иран и Туркменистан, също са проблемни. Иран заради "ядрената си политика", а Туркменистан - защото трябва да прокара тръба по дъното на Каспийско море, чийто правен статут все още не е решен. Въпреки това Туркменистан продължава преговорите си с ЕС за строителството на транскаспийски газопровод. Напоследък и Брюксел активвизира усилията си в тази посока. Европейският съвет даде мандат на Еврокомисията да преговаря с Туркменистани и Азербайджан от името на всички държави, които участват в консорциума. В началото на март в Брюксел бе разгледан проектът за рамково споразумение за изграждането на транскаспийски газопровод. Идеята за него се подкрепя енергично от германския енергиен концерн RWE, който държи още сега да се фиксира туркменската квота в газовите доставки. Така след провала орязаният "Набуко" ще се окаже поредната стъпка в усилията за диверсификация на газовите доставки.