"Свободни" медии
/ брой: 141
Живеем във времена, в които информацията означава много - и знание, и влияние, и пари, и власт.
Българинът (а и не само той) вярва на медиите. Редовно чувам: "Така казаха по телевизията", "В един сайт са написали" или "Пише го във вестника - значи е вярно".
Дали обаче авторите на тези думи се замислят какво точно се случва в българските медии?
Гладна стачка обявиха вчера журналисти в Пазарджик (стр. 2). За да спасят радиото, в което работят.
От показни полицейски акции и партийни интриги дали спряхме да обръщаме внимание на важни неща? Кой, как и защо променя Закона за радиото и телевизията. Кой, как и защо сменя членове на Съвета за електронни медии и на Комисията за регулиране на съобщенията? Кой, как и защо раздава или отнема лицензи? Кой, как и защо купува вестници, радиостанции, телевизии, рекламни агенции и разпространителски мрежи? Кой, как и защо създава все нови и нови "информационни" сайтове? Кой, как и защо използва утвърдени марки на вестници или на телевизионни канали, но с нови концепции и с нови екипи? Има ли монополизъм в българското медийно разпространение и в рекламния пазар?
Нима в "свободните" медии не са чували заплахите: ще ти спра рекламата, ще изчезнеш от павилионите или - ще те спра от печат?
И - кой закриля всичко това? Кой има интерес от това?
Не е ли Той същият, който внушава на колегите: или си "свободен" да хвалиш властта, или си "свободен" да не си журналист.