Студентските стажове между ксерокса и кафето

Над 50 000 български студенти учат в чужбина, сочат данни на ЮНЕСКО. Хиляди от тях всяка година се завръщат в родината с желанието да започнат работа по специалността. Вместо да се доказват като млади професионалисти обаче, младежите прекарват дни и месеци, оплетени в абсурдни процедури за легализиране на документи. Всички справки, преводи и всевъзможни такси излизат между 500 и 4000 лева. А понякога се оказва, че родните вузове не признават част от изпитите, положени зад граница, или пък стажа, който младите са изкарали в чужда институция.

Тези и много други проблеми, с които се сблъскват родните студенти, излязоха наяве по време на срещите им с евродепутата Ивайло Калфин. Бившият външен министър, който в момента е зам.-председател на бюджетната комисия в ЕП, инициира поредица от разговори с младежи от различни български вузове. Той е единственият българин, член на групата за младежки политики към ЕП. Идеята му бе да чуе проблемите им, да отговори на въпросите им и с цялата събрана информация да помогне за подобряване на образователните програми в ЕС. За няколко седмици Калфин успя да се срещне с хиляди български младежи.
Студентите знаят какво искат. На първо място повече и по-достъпни възможности за стаж у нас и в чужбина и по-адекватна субсидия под формата на стипендии за международните образователни програми. В момента стажовете са твърде кратки, а в повечето случаи и формални. Затова младите висшите надигат глас и демонстрират самочувствие.

 "Стоп на ксерокса и кафето!"

е символичният призив, който студентите отправят към работодателите. Стажът не може да се изразява в разнасяне на кафе и дежурства на ксерокса, категорични са младежите. Уверени в своите знания и в това, че искат да ги прилагат на практика. За да са уверени след това и в уменията си, с които ще излязат на пазара на труда. Тези, които имат сили и желание да се конкурират с европейските си връстници, обръщат поглед към програмите за обмен на студенти в ЕС. "Еразъм" е една от най-известните програми, но все още доста административни и финансови пречки възпират ентусиазма на българските студенти. За някои специалности се работи само с определени университети зад граница, за които е задължителен немски или френски език. Това условие моментално отказва половината от мераклиите.

Липсата на достатъчно пари

е втората причина. Защото младежите трябва да поемат една втора от разходите си по време на обучението си в Европа. Нямат обаче възможност за работа, а сумите са непосилни за средностатистическия студент у нас. Разбира се, отпускат се стипендии, но се оказва, че и те са недостатъчни за родния стандарт на младите хора.  
Младежите са недоволни и от времето, което могат да изкарат в чужбина. Обикновено говорим за три месеца обучение или стажуване. Тъкмо се ориентираш в обстановката, прескочиш езиковата бариера и събереш смелост да се доказваш, и трябва да се връщаш в България, бе краткото описание на млад правист. Студентите имат предложение престоят в чужди университети да се удължи за поне два семестъра.
Според Калфин има възможност за прокарване на общо законодателство на ЕС, което да задължава страните да уреждат проблема с професионалните стажове. Достъпът до пазара на труда трябва да е еднакъв за всички младежи на територията на Евросюза, категоричен бе евродепутатът. Той не спести критики и към българските политици. Част от родните вузове не признават дипломи от европейски университети, което е

абсолютно нарушение на законите в ЕС

Калфин предупреди, че вече е сезирал Европейската комисия за проблема, а това означава, че страната ни може да бъде санкционирана и дори изпратена на съд за неспазване на общото еврозаконодателство.
Не се примирявайте с тази несправедливост. Имате възможност да протестирате и да защитавате правата си като европейски студенти, обърна се Калфин към събеседниците си.
Предстои цялата информация по студентската мобилност да се събере в един сайт, да се увеличат възможностите за целево финансиране, обсъжда се и въвеждането на задължителни стажове.
През февруари 2011 г. пък сборна група от студенти ще заминат за Брюксел, за да участват в представянето на проект за образователните програми на ЕС и достъпа на българските младежи до тях.

На дъното сме по участие в "Еразъм"

Международни проучвания сочат, че средностатистическият български студент има силно желание да се обучава в чужбина, но сравнително рядко го сбъдва. Основните бариери пред него са слабата езикова подготовка и липсата на достатъчно средства. По данни на Европейската комисия едва 1420 български студенти и преподаватели са пътували в ЕС по програмата "Еразмус Мундус" за размяна на кадри във висшето образование през учебната 2008/2009 г. Това е най-незначителният брой (0,7%) спрямо всички младежи от 31 държави, участващи в програмата.

За 17% дипломата е единствената цел

Българските студенти нямат усещането за мисия, много от тях дори не могат да кажат защо са попаднали в университета. С тези думи Калфин представи не много приятните резултати от социологическо проучване сред родните канидат-висшисти. Оказва се, че 17% от тях учат в университета, само за да получат някаква диплома. Те просто нямат друг мотив или амбиция. Къде е мисията на тези хора, които ще трябва да поправят грешките на днешните политици и управляващи, емоционално попита евродепутатът. Той бе категоричен, че по този начин няма как да подготвяме кадри, конкурентни на европейските пазари.
В изследването има и други смущаващи резултати. Седем на сто от студентите нямат представа за какво може да им послужи квалификацията, която ще получат по време на следването си, а 2% са убедени, че няма да имат никаква полза от нея. 13% учат, за да подобрят шансовете си да емигрират.
Социологът Живко Георгиев, който е направил проучването, коментира, че българските студенти изпадат във все по-голяма изолация от колегите си в Европа. Само 4% от тях са участвали в образователни програми на ЕС. Младежите познават твърде слабо възможностите за специализации, обмен и работа в Европейския съюз, студентската мобилност куца, а висшето образование у нас се превръща в едно затворено пространство.
27% от българските студенти никога не са отваряли сайт, свързан с европейски програми за обучение и работа, а 78% не са чували за новата инициатива на Еврокомисията "Младежта в движение" за учене, стажове и работа в чужбина. Само един от петима е търсил информация за курсове, специализации в чужбина, показа анкетата.
 
 МЛАДЕЖТА В ДЕЙСТВИЕ

"Младежта в действие" е сравнително нова програма на ЕС, наследник на програма "Младеж". Нейната главна цел е да се развие сътрудничеството между младежта в Европейския съюз чрез групови обмени и доброволческа работа.
Цел номер едно, която "Младежта в действие" си поставя, е да помогне за развитието на активно гражданско съзнание у младите хора. В Европа са осъзнали нуждата от това младежите и младежките организации да участват в развитието на обществото. Чрез програма ще се създава чувството на принадлежност към ЕС и ще се стимулира участието на младежта в политиката и в демократичния живот на отделните държави.
Специално място се отделя на "окуражаване на инициативност, предприемачество и креативност". Създават се нови формални и неформални възможности за обучение.
Втората цел на програмата е да засили социалната отговорност и толерантността на европейските млади. Затова ще се увеличават и подпомагат възможностите за доброволчески труд на европейско и международно ниво.
Междукултурният обмен също е приоритет на програмата. Много място е отделено и за това как младите сами ще участват във формирането на политиките и програмите на ЕС, свързани с образованието и младежта.