Строителна инвазия пълзи по пловдивските хълмове

Хълмовете на Пловдив са важна емблема на древния град. Нещо като пирамидите в пустинята. Животът на селището е възникнал върху Трихълмието. Най-висок, но и най-отдалечен от центъра на града е Джендем или Младежкият хълм, на Хълма на освободителите има два знакови паметника - на руските освободители и Альоша, а най-ниският - Сахат или Дановият хълм, е като вплетен в тъканта на централната градска част, само на 50 метра над Главната улица. 

Хълмовете внасят красива специфика в града, от тях се откриват панорами и необичайни гледки, но към тях грижата е инцидентна и по повод, често се забравя, че те са под законова закрила, защото са част от природното наследство и богатство на Пловдив. Загърбен е Младежкият хълм - там алеите и пътят към върха са запуснати, строени са още в началото на 50-те години на ХХ век. В основата на хълма е била издигната фабрика, която е имала 30-годишна концесия за сваляне на скална маса за изработване на павета. Така е пострадала част от самия хълм, напълно унищожено е малкото Марково тепе, върху чийто терен сега се издига едноименният МОЛ. Всички други хълмове са обекти на инвестиционни намерения и апетити. Богатите хора обичат да живеят нависоко и нашироко.

Известна е борбата за Бунарджика, която поде известната поетеса и издателка Божана Апостолова. Тя не е сама в своето възмущение - като нея мислят, чувстват, протестират мнозина пловдивчани. Дори омбудсманът Мая Манолова съчета идването си в подкрепа на опазването на парка зад хотел "Санкт Петербург" с гостуване в дома на Божана Апостолова на улица "Волга", в непосредствена близост до новото мащабно строителство на ул. "Данаил Николаев", където се къртят и раздробяват скали. Права е Божана Апостолова - Бунарджика може да се види вече само от бул. "Руски" - за такова масирано строителство, включително на многоетажни кооперации, върху този любим пловдивски хълм става дума. Според кмета на район "Централен" Георги Стаменов, да, хълмът се застроява, но по законен ред и начин. Като гледаш безразборното строителство по Хълма на освободителите, оставаш с впечатление, че целият едва ли не до върха е частна собственост - наследствена или придобита.

Същото е положението от северната страна на Трихълмието, което също се застроява активно. Особено възмутително е това, на което се натъкваме в Стария град. Там, на улица "Стоян Чалъков" в непосредствена близост до читалище и галерия "Възраждане", се строи нова сграда с предназначение хотел, която навлиза с предната си част почти до осовата линия на уличното платно. Остават пет метра между сградите от двете страни на улицата, тротоарът вече липсва. Твърди се, че мястото било наследствено. Преди десетина години обаче във времето, в което бях общински съветник, то беше общински терен. Има документи, има план на мястото. Говори се, че инвеститор е собственикът на "Рефан", който между другото е носител на награди за благотворителност към културни инициативи на общината.

И друг случай, който ме кара да пиша този текст, е свързан с Дановия хълм. Общинският съветник от БСП в Пловдив Иван Петков получил сигнал за разрушаване на скални масиви на ул. "Найден Геров", които са част от Дановия хълм. Така се нарича възвишението, известно и като Сахат тепе. Тази дейност се извършвала на база реставрация на сграда, която ще бъде превърната в хотел. След проверка той установил, че поради реставрацията на сградата действително се унищожават скали, които са част от защитена природна забележителност.

В община Пловдив има документ, наречен "План за управление на природната забележителност "Данов хълм". Той е съгласуван и изработен съвместно с Министерството на околната среда и водите. На стр. 37 в част 1, т. 1.0. Местоположение и граници са описани естествените граници на хълма и ясно е посочено, че ул. "Найден Геров" е именно такава. Общинският съветник отправя питане към кмета на Пловдив със следните въпроси: Включва ли разрешението за реконструкция на сградата разрушаване на скални масиви? Наясно ли е община Пловдив дали реконструкцията се извършва съгласно разписаните граници в "План за управление на природната забележителност "Данов хълм"? Кой упражнява контрол и какви са констатациите на контролните органи по конкретния случай?

В отговора пише, че в проектната документация не се предвижда разрушаване на скални масиви. Община Пловдив била уведомила фирмата, упражняваща независим строителен контрол в строителството, за незабавно спиране на изкопните дейности на обекта до изясняване на сигнала за разрушаване на скални масиви в рамките на естествените граници на Данов хълм. Очаква се и НИНКН да се произнесе.

Пловдив без хълмовете и реката е банален град, като много други. Хълмовете са неглижирани, коритото на реката е обраснало с растителност. За центъра на града, разположен върху Античния Форум, няма какво да говорим - прах и мръсотия от продължаващата реконструкция на площад  "Централен". Така посрещна градът 2019 - годината, в която е Европейска столица на културата, дано така да не я изпрати.

Законови закрили и сега съществуват, само че общинските и държавните чиновници са много податливи и услужливи към силните на деня. Остава ние, гражданите, да бъдем будни и да не допускаме да ни приспиват чиновнически приказки.