Столичната общинска икономика - между оцеляването и фалита

В края на мандата си управляващите в София оставят много въпроси без отговор по отношение на настоящето и бъдещето на общинската икономика. Столичната община е собственик на 18 търговски дружества и двойно повече лечебни заведения и тяхното финансово състояние варира от "стабилно" до "предфалитно". А колкото и да е пренебрегвана ролята на общинските дружества от властта, от тях също зависи качеството на обществени услуги, предоставяни на софиянци.
Въпреки че търговските дружества са общински, те са независими участници в пазара и им се налага да се конкурират с всички останали фирми. През последните години управляващите обаче показаха, че често нехаят за състоянието им, не упражняват достатъчен контрол и подкрепа за развитието им. Кмеството е длъжник на столичани, тъй като вместо да осигури силна общинска икономика, за да вдигне качеството на живота на жителите на най-големия град, то я неглижира.
Управляващите обичат да се измъкват с оправданието, че собствените им търговски фирми имат по-скоро социална функция и не бива да гонят печалба на всяка цена. Доколко обаче социални цели могат да имат дружества като "Топлофикация", бившата "Чистота-Искър" - сега "Софекострой", или пък дружествата, стопанисващи пазарите, както и "Център за градска мобилност", който поставя скоби и вдига коли?
Отношението на властта към общинската икономика се облича в конкретни цифри по едно й също време на годината, когато се приемат годишните финансови отчети на всяко дружество. Тогава става ясно коя фирма с колко е на минус или плюс и как се е справяла през изминалите 12 месеца. През юли Столичният общински съвет прие последните за мандата отчети състоянието на търговските дружества през миналата година. Те обаче все още не са публикувани на официалния сайт на Столичната община, но затова пък финансовото положение на всички дружества за предходните няколко години и за първото тримесечие на тази, не може да остане скрито.
Данните показват, че с общите загуби на общинската икономика през последния управленски мандат варират от 30 до 100 милиона лева годишно. По време на КОВИД-кризата най-сериозно пострада секторът на транспорта, който още не може да се възстанови и оцелява от заем до заем, отпуснат от самата община.
Градският транспорт на София е болезнена тема не само от ковидното време насам, но и от по-ранни периоди. Епидемията и поскъпването на горивата обаче го пратиха директно в предфалитно състояние. Три дружества отговарят за придвижването на столичани из града - "Столичен автотранспорт", "Столичен електротранспорт" и "Метрополитен".
В най-лошо финансово състояние по традиция е автотранспортът. Той вози столичани с 600 автобуса, за които непрекъснато се търсят шофьори заради незаети около 200 щатни бройки.
 Между 2015 и 2020 г. дружеството излезе само два пъти на печалба - веднъж със скромните 150 000 лева и още един път с 500 000 лева. През 2017 г. и 2018 г. загубите му бяха съответно 2,2 милиона и 5 милиона лева, а през 2020 г. стигнаха до 10 милиона лева. Следващата 2021 г. лошите показатели нараснаха на 20 млн. лева. Само за първите три месеца тази година се отчита отрицателен финансов резултат от над 6 млн. лева.
Дружеството, което стопанисва електротранспорта финансово изглежда малко по-добре, но също устойчиво губи между 2016 г. и 2020 г. - между 3,2 и 6 милиона лева на година. Последният известен отчет за първото тримесечие на годината показва загуба от 4,4 млн. лева.
При "Метрополитен" финансовата картина варира в по-широки граници и не е толкова драматична през последните години. През 2016-а то дори е на печалба от 2 млн. лева, но през следващите три прави последователни загуби, да са изплува пак през 2020 г. Веднага след това метрото пак се потопява със загуба от 5 млн. лева, а в първите три месеца на тази година минусът е от 1,5 млн. лева.
Има и още едно дружество на общината, което е тясно свързано с транспорта, но вирее в комфорт и отчита печалби. Наричат го черната дупка, тъй като в него влизат много средства, но не се знае къде отиват. Центърът за градска мобилност години наред излизаше с положителни финансови показатели, докато през 2020 г. изведнъж в него потънаха толкова много пари, че излезе на загуба от 32 млн. лева. В началото на настоящата година печалбата отново е налице - 7 млн. лева за първото тримесечие.
Освен че разплаща общинските пари към трите транспортни оператора, за да могат те да работят, ЦГМ събира парите от продажба на превозни документи, както и от глобите за нередовните пътници в транспортните средства. За три месеца  например в хазната му са постъпили глоби от 7000 гратисчии, които са платили по 40 лева на контрольорите. Други 6000 нередовни пътници са получили акт, но само 1300 са платили санкцията в седемдневен срок.
Най-апетитната част от дейността на ЦГМ обаче остава събирането на такси от паркиране. Над 33 000 са местата в сините и зелени зони, като през периода за тях чрез СМС шофьорите са платили 4,4 млн. лева на ЦГМ. На над 400 нарушители пък са вдигнати автомобилите с паяк заради изтичане на времето на паркиране. Други 14 800 са наказани със "скоби". Общо приходите от зони и паяци за първото тримесечие на годината са 6 милиона лева. Ако всички тези пари отиваха за нови и съвременни паркинги, тогава управляващите щяха да имат право да говорят за социалната функция на общинските дружества.  
Интересен е случаят с общинската фирма "Чистота-Искър", която преди две години получи ново име в опит да се забрави скандалното й минало. От дружество, което се изгуби през годините от пазара на сметосъбирането, то се опитва да се наложи във всякакви други дейности извън чистотата, често възлагани от самата община. Оцеляването му вече зависи основно от инхаус договорите, уредени от кметството.
Докато например през 2019 г. дружеството бе на загуба от 1,5 млн. лева, през 2020 г. то излезе на плюс със 160 000 лева, но за сметка сключени договори за дейности, възложени именно от Столичната община без обществена поръчка. Затова и 94 на сто от приходите му през въпросната година дойдоха именно по тези договори. Така на фирмата й излезе името на "любима" и "фаворизирана" от ръководството на ул. "Московска" 33, а поръчките не спряха. Въпреки това за миналата година дружеството излезе на рекордна загуба от 3,8 млн. лева и отново с 90 на сто приходи от договори, възлагани от кметството. "Софекострой" продължава да носи славата (както и по времето на "Чистота-Искър"), че превъзлага основната част от дейността си на външни фирми. Така за 2021 г. например се оказа, че тя е източила от общината 6 млн. лева за външни подизпълнители, като е получила от кметството директно 14 млн. лева от общо 15 млн. лева приходи за годината. За първите три месеца на тази година загубата на "Софекострой" вече е 650 000 лева. Преди десетина месеца общината обяви, че отдел "Вътрешен одит" ще провери дружеството, но оповестени резултати все още няма. Странно защо...
Така че състоянието на столичната общинска икономика изобщо не може да се нарече удовлетворително, тъй като в нея има много по-големи ресурси и възможности. Някой само трябва да ги използва ефективно.