Антология
Поезия
Стихотворения от Маргарита Борисова
/ брой: 134
МАРГАРИТА БОРИСОВА е родена в Ловеч. Завършила е Езиковата гимназия в града, а след това Българска филология в Софийския университет. В момента е учител по български език и литература в столичното 93-то СУ "Ал. Теодоров - Балан". Освен с поезия, обича да се занимава и с фотография.
Любимо
Не искам да идва войната
преди да те видя отново,
преди да усетя ръката,
която ме води спокойно.
Не искам да чувам сирени,
докато не чуя смеха ти,
докато очите ти сини
не секнат извътре дъха ми.
Не искам да ходят войници
в дома на цивилните хора
преди да целуна плътта ти,
преди да съм цялата твоя.
-------------
Пристрастена
Държа се като пристрастена.
Да, пристрастена съм -
към кафето, сладкото, цигарите, но...
явно и към теб.
От понеделник спирам!
Спирам да те търся, да те мисля
даже и те съжалявам.
Но до неделя вече съм забравила.
Забравила съм, че те мразя,
простила съм ти, че си ме забравил.
-------
****
Подари ми мида,
а аз съм цялото море.
Стоиш на пясъка
и ровиш в него със ръце.
Изтича между пръстите,
ти все си свит, на колене.
Как искаш да ме събереш,
та аз съм цялото море?
Приливите пак ще спреш,
мислиш - много ти дойде.
На отливите ме зовеш
и се чудиш - "Накъде?"
Аз оставам тук и все така
съм цялото море.
------------
Градски светлини
Дъжд от бели капки
сипе се над градски светофар,
забулва вечер светлините,
не виждам аз червения сигнал.
Гръм удари близо,
заглушава всичко покрай мен,
не чувам свиркания чужди,
на приятеля гласът е приглушен.
Загубен в бурята живея,
топля се от твоята душа,
да чакам слънцето умея,
не се страхувам от нощта.
-----------
Път
По дърво с безкрайни клони
Изкачвам се като дете.
Горе е високо и неясно,
а във корените
всяко нещо има място.
Звездите да догоня
Набирам се с все сила на ръце
и луната аз да хвана,
да целуна нейното лице.
Листата ми помагат,
милват моето сърце
и по клоните пренасят
най-невинното дете.
-------------
****
Хора по улици тесни,
сгради високи, отвсякъде песни.
В прохладната нощ тя преминава
по тъмните части със светлата сграда.
Глъчка приятна от градски тълпи -
светлини, светлини, светлини.
Фонтани безкрайни осветяват двореца,
прегръщат ме цялата почвам да светя.
Не искам да тръгвам до ранни зори,
докато и последната сграда не се загаси.
------------
Модерна чума
Ще дойде времето на свят
без поезия и пълен с мрак.
Където никого не го интересува
Значението на думата култура.
Нима не си го забелязал,
От устите ни брътвежи как се леят.
Вагоните с книги на нашите деди
отплуваха далеч, а думите им тлеят.
------------
Вселена от думи
Небето безкрайно вдъхва у мен
творение страстно в стих подреден,
чакам луната и тя през нощта,
да блесне прекрасно през мойта душа.
Да паднат мъглите и в облака сив
изплуват му думи от новия стих,
поглеждам водата и там светлина,
разнася вълната ритъм сама.
Затварям очите и в целия мрак
Вижда сърцето пак целия свят.