"Старинен Пловдив" чества половин век
Разнообразни научни и развлекателни събития са включени в празничната програма за юбилея от 1 до 24 април
/ брой: 59
Общинският институт "Старинен Пловдив" ще празнува 50-годишнина на 1 април. Добре премислена и композирана програма цял месец след това ще обговаря събитието. Но още първия ден се предвижда в Балабановата къща на Стария град да се срещнат минали и настоящи служители на Управлението, впоследствие именувано Сдружение, а от 2004 г. - Общински институт "Старинен Пловдив". Вероятно често в тези дни ще се споменават имената на първите и най-вече името на първия. Атанас Кръстев, известен като Начо Културата, беше кметът на Стария град, макар че такава длъжност де факто никога не е съществувала. Но всички, които познавахме неговата неуморна дейност, го признахме за такъв и той остана такъв до края на живота си. Независимо че след него имаше и други управители на територията върху Трихълмието. Името му неразривно е свързано със Стария град на Пловдив. То е част от легендата за неговото възраждане през втората половина на ХХ век. Асеновградчанин по рождение, Атанас Кръстев бе пловдивчанин по съдба. Каква щастлива съдба - да се превърнеш в синоним на едно съзидателно дело, което възражда от руините, реконструира по спомени и скици на арх. Христо Пеев една изчезваща под тежестта на времето старинна градска част. И като звание да ти лепнат един прякор, едно име, което върви пред тебе.
Създаването на Управление "Старинен Пловдив" е идеята на идеите му. Годината е 1967-а. Първоначално се организира Национален комитет за ускорено изграждане на Стария Пловдив с председател Лъчезар Аврамов. Членове са ръководни лица от Пловдив и някои пловдивчани на възлови постове в София. Тогава наивно мислили, че за късо време - 5-6 години, ще възродят Стария град. Първоначално поканили за шеф на новата структура Петър Чакалов, началник на отдел "Култура". Чакалов бил морален човек и казал: "Нямам право да поема поста при положение, че идеята е на Атанас Кръстев." По онова време Начо бил инспектор в отдела. И така, като на шега той бил назначен за началник на Управление "Старинен Пловдив" на 1 април - Деня на хумора и шегата, 1969 г. В това надбягване с времето той имаше съюзници. Най-напред хората от неговия екип - достолепната красавица и полиглот Елена Узунска бе главен уредник, архитект Петко Кекеманов, по-късно и младата Емилия Балабанова. Къщата "Недкович" вече беше реставрирана, разказваше Начо, но без обзавеждане. Нямаше къде да работим и се нанесохме в пристройката: Кекемана, аз и Елена Узунска, по-късно взехме и Димитър Киряков. Нямахме дори бюра, нищо. Започнахме да чертаем програмата за изграждането на Стария град на пода в "Недкович", дори килим нямаше.
По-късно ще помагат мнозина: кметове (особено Диран Парикян), историци, архитекти, художници, реставратори. И държавници. За консервационно-реставрационна дейност в резервата "Старинен Пловдив" през периода 1976-1986 г., например, са вложени милиони щатски долари. Но тогава, през 1969 г., в края на Есенния панаир откриват къщата "Недкович". Старинни мебели са закупени от Атанас Турдоглу, племенник на тютюнотърговеца Димитър Кудоглу, някои сетне и от д-р Алекси Карич, син на аптекаря Светослав Карич, и други знатни пловдивчани, килимът е поръчан в Котел. За Елена Узунска не е имало затворени врати нито в Русе, нито в София и където и да било другаде в България.
През 1971 г. кмет на Пловдив става Диран Парикян. Той беше човек на рефлексите - сам потърси среща и дойде при мене, си спомняше Начо Културата. Като дете беше раснал някъде из покрайнините на Трихълмието и си мислеше, че познава града. Не се запали веднага, чужденците му отвориха очите, водеше ги, показваше им стореното. След време се превърна едва ли не в специалист по археология, шегуваше се Начо. Когато завършихме сградата на Управлението - тя е бившата къща на Власаки Чохаджията, долу направихме едно много малко заведение, едва ли не за 5 души, но друго такова няма в целия град - стените са изрисувани с образите на тогавашната пловдивска и национална артбохема от Борис Димовски.
Освен реставрациите, обзавеждането и въобще връщането към живот на старите възрожденски къщи, освен създаването на музеите на Златю Бояджиев и Георги Божилов-Слона, върви и културна програма. Слага се начало на Есенните изложби в Стария град (1967), които с годините се превръщат в национално събитие, Международният фестивал на камерната музика се настанява в двора на Етнографския музей (1964). Поетесата и преводачка София Несторова, основен редактор днес в ИК "Жанет 45", е посветила на Стария град 18 години - три като преводачка и 15 като специалист и шеф "Културна дейност" в Управление "Старинен Пловдив". Тя създаде и менажираше през 80-те години Национален фестивал на камерните постановки, който се провеждаше в Балабановата къща. От по-ново време е Международният театрален фестивал "Черната кутия" на Недялко Славов и Слава Младенова - той също стартира в Стария град, в Балабановата къща и в къщата "Хиндлиян". Наложи се в последните години и международният фестивал "Дни на музиката в Балабановата къща". През Стария град са преминали всички забележителни хора от най-новата история на България - художници, музиканти, писатели, артисти, политици, държавници. Тук са гостували и всички забележителни чужденци, пристигнали и пребивавали в Пловдив. Смоктуновски и Гарсиа Маркес, Минчо Минчев и Светлин Русев, проф. Пейо Бербенлиев и проф. Димитър Аврамов, Любомир Левчев и Крикор Азарян, Андрей Луканов и Иван Костов, президенти и премиери на различни страни са нощували в къщата "Бирдас" или в Антовата къща. По едно време всеки месец се снимаше по някоя чужда кинопродукция на терена на Стария град.
След пенсионирането на Атанас Кръстев "Старинен Пловдив" се оглавява в началото на прехода от инж. Радко Стефанов. Трудно време. Подир него следват Наташа Димитрова, до това време специалист "Културна дейност" в Управлението, учителката Теодора Стойкова, музейната специалистка Весела Илиева, за няколко години раздвижи дейността му Амелия Гешева, сега зам.-министър на културата, за по-кратко време се задържаха в структурата и други хора. В момента Общинският институт се оглавява от Йордан Илиев. Въпреки че са партийни назначения на управляващите Пловдив от СДС, ВМРО, ГЕРБ, някои от тях се справяха по-добре, други по-зле, но почти всички обикнаха Стария град и живееха с неговите проблеми, особено тежки през 90-те години на миналия век поради дефицит на средства и общата обърканост в страната. Решаваха ги, доколкото им стигаха силите и възможностите. В последно време настъпиха промени - заработиха специална електронна система, аудиогид, в града вече се предлага и Сити кард. Услугата е позната по света, но Пловдив я въвежда пръв в България. С нея се ползват намаления, отстъпки в музеи и различни обекти. "Старинен Пловдив" вече има лиценз за туристически агент - предлагат се билети на Ивентим за всякакви събития. Те се продават в над 23 държави по света и сега всеки турист може да си закупи такъв от информационните центрове в Пловдив.
В програмата за честването на 50-годишнината на ОИ "Старинен Пловдив" са записани събития от 1 до 24 април, научаваме от Донка Налбантова, която отговаря за тях. Юбилеят ще се преплете със 100-годишнината от рождението на писателя Николай Хайтов, с делото на съзиданието на Атанас Кръстев - Начо Културата, с художника Коста Форев и карикатуриста Борис Димовски. Локациите са Лапидариумът, където ще бъде официалното откриване, Балабановата къща с изложбата на Коста Форев и срещата на поколенията специалисти, Малката базилика, където са предвидени научна конференция по мозаистика "Балкански мостове" с участници от Сърбия, Турция, Египет, както и премиера на книгата за Стоянка Мутафова "Добър вечер, столетие мое!" и среща с любимата актриса...