Колонката на Александър Симов
Шампионат по слагачество
/ брой: 146
Александър Симов
Без да е обявявано официално, в страната май тече суперактивно световно първенство по геополитическо слагачество и извиване на гръбнак пред Посолството. Вчера в него солидна заявка за първото място записа бившата вицепремиерка, ексвътрешна министърка и предишен посланик в Израел Румяна Бъчварова. Тя обяви, че след като ще сменяме 3 март като Национален празник, може би трябва да прекръстим и храм-паметника "Св. Александър Невски". А после да се отдадем на преименуване на улици, защото очевидно това е най-големият проблем на България и друго няма значение...
Дъщерята на бившия главен редактор на "Отечествен фронт" Генчо Бъчваров (какви отрочета са произлезли от тези тежки фамилии!) не е новатор. Политическите игрички с името на храм-паметника вървят от зората на миналия век. През 1916 г. правителството на Васил Радославов решава да преименува храма на "Св. Кирил и Методий". Конюнктурната тъпотия се задържа само 4 години и през 1920 г. старото име е върнато. Но случката е метафорична. Именно правителството на Радославов, един от големите виновници за първата национална катастрофа, се заема с преименуване. Очевидно това е запазен похват на историческите злодеи и политическите психопати. Т.е. ясно е наследниците на кого са на власт днес. Щом въпросът опре за преименуване на храм-паметника, трябва да се оглеждаме за знаци за приближаваща катастрофа.
Такива като Бъчварова са агенти на хаоса. Те водят отчаяна война с историческата памет и мелодраматичните им опити да заличат ролята на Русия в българската съдба са бутафорни и нелепи.
Не бих се учудил, ако един ден някой от следовниците на Бъчварова и участник в геополитическото състезание по пируети поиска да махнем и Паметника на Цар Освободител от центъра на София. Мога да си представя как би изглеждал такъв призив и в кръга на шегата ще го споделя.
"Болезнена рана за всеки истински българин е всекидневно да вижда следите от руското имперско насилие над евро-атлантическа България. Смятам, че на мястото на този прокълнат монумент трябва да има горда статуя на Сюлейман паша.
Нека да ви припомня - Сюлейман паша е французин, наш евро-атлантически партньор, станал подла жертва на руските хибридчици и българските путинисти. Този храбър воин героично отстоява западния път на България, но пада жертва на мракобесните имперски интереси.
Победата на Сюлейман паша завинаги щеше да остави България в евро-атлантическото пространство и страната ни щеше да просперира като част от Западния свят. Но ордите от Изтока заедно с българските им помагачи сломяват усилията му.
Сюлейман паша е величава фигура, която ще бъде запомнена с безпримерен героизъм.
Той опожарява и изколва Стара Загора, за да не даде курбан на подлите руски хибридчици, светъл пример за всеки истински патриот.
Нима можем да се наречем свободна страна, докато не увековечим паметта на този османски орел, на този рицар на евро-атлантическите ценности?
Нима можем да се примирим комунисти, копейки, селяни да узурпират истинската история и да се гаврят с нея?
Кога ще отдадем дължимото и на всички останали османски генерали, жертвали се героично да запазят България като част от цивилизования свят, а?"
Това е ирония. Но се опасявам, че един ден черният хумор ще стане зловеща реалност...