Село възроди 70-годишно читалище с лични дарения

Ремонтирано читалище и напълно нов кафе-клуб към него отвориха врати вчера в самоковското село Поповяне. Възраждането на 70-годишното читалище "Светлина" се превърна в истински празник за всички жители на селцето, които препълниха площада пред кметството още преди 9 часа сутринта. Ентусиазмът на поповянци се усилваше от шумното и цветно детско присъствие. Десетки малчугани щъкаха неуморно между пейките и фонтанчето в центъра на селото. А бабите една през друга сочеха своите внучета и обясняваха, че именно тяхното "гардже е най-хубаво".
Около 9,30 ч. пред читалището се появи виновникът за празничната атмосфера. Левият кмет на Поповяне Константин Беров, който с упоритост и ентусиазъм доказва, че оправданието "няма пари" не може да спре реализацията на добрите идеи.
Бабите от селото сами поискаха да си имат кафе-клуб, защото Клубът на пенсионера е запазена територия за мъже, разказва кметът. Читалище "Светлина" е отворило за първи път врати през далечната 1940 г. и винаги е било повод за гордост на селото. Библиотеката му е много богата, а и до днес се пази традицията между стените му да текат дълги и сериозни дискусии за случващото се в селото, в страната и по света.
Константин Беров се залавя сериозно с идеята да освежи читалището, да го ремонтира и да му "подари" кафе-клуб с място за срещи, игра на шах и карти и раздумка пред страниците на вестниците. Знаех какво ще ми отговорят от голямата община, че няма пари, разказва кметът. И изброява познатите вече до болка проблеми на общините в България - орязани субсидии, забавени плащания, замразени европроекти.
Двамата с кмета на Самоков Ангел Николов обаче прегръщат дружно идеята за възраждане на читалище "Светлина". Една полуразрушена сграда в центъра, съседна на магазина и пенсионерския клуб, е идеална за целта. Получихме разрешение от община Самоков и започнахме ремонта, уточнява Константин Беров. Кметът подчертава дебело, че и за ремонта, и за обзавеждането на кафе-клуба не е използвана и стотинка от общинския бюджет. Всичко е с лични дарения на кмета и хората от селото. Сериозно помага и Славчо Червенков, арендатор, който ръководи местната земеделска кооперация.
Днес читалището посреща гости усмихнато, пребоядисано, с нова дограма, бар и кафене. След официалните думи поповянци нямат търпение да влязат в новата придобивка на селото. На една от масите грижливо са подредени няколко броя на в. ДУМА. Цяло село чете вестника. Някои са абонати, а други отделят специално време, за да разлистят любимите страници в читалището, разказва Беров.
Отделно място в кафенето има за любителите на шаха, а бабите признават, че обичат да мерят сили и на карти, и табла дори.
Скоро читалището ще си има и телевизор. Той ще е личен подарък за поповянци от кмета на Самоков Николов. Той дава обещание за подаръка пред микрофона и пред благодарните погледи на селяните. Най-много на телевизора се радват малчуганите.
Първокласничката Деница също се изправя пред площада. С треперещо гласче рецитира "Аз съм българче", а бабите се просълзяват от гордост и умиление. Малките четат, клати глава пенсионерка с прошарена коса. Разказва, че в селото няма интернет и цяла ваканция малчуганите прекарват по поляните, край реката и на мегдана. Сега ще водя внуците и в клуба. Ще пият сокчета, ще хапват сладкиши и ще могат да погледат телевизия, добавя бабата.
През това време кафенето вече е препълнено с народ. Мъжете разлистват вестници и палят по цигара. Жените отварят сладка приказка за децата и внуците, за черешите в двора и за кокошките на съседа.