С ЧУВСТВО ЗА ХУМОР
Ревизия на гардероба
Задължително се намира поне едно нещо, което предизвиква възгласа "Господи, какво е това?!
/ брой: 9
Правих ревизия на дрехите в гардероба. Нищо ново: както винаги, няма какво да облека. И място няма... Разделих онова, което не нося, на три купчини: ако отслабна, ако напълнея, ако полудея. Всяка от тези ситуации е доста реална. Тази година купчината "ако надебелея" е подозрително малка, а "ако отслабна" - депресиращо голяма. Благодаря, локдаун.
Открих огромно количество дрехи "колкото да изхвърля боклука - до контейнера и обратно". Именно това се носи непрекъснато и навсякъде: и на пазара, и в посолството.
Намерих 25 броя готини тениски от категорията "няма да ги изхвърля заради толкова малко петънце/дупчица/раздърпан ръкав". Направих от тях симпатична кула. Допълних я със стара пижама. Избеляла от пране и слънце? Но пък удобна като крило на ангел.
Отдясно висят страхотни официални дрехи: сака, поли, коприна и кашмир. Изглеждам в тях като сериозна дама, майка на семейството. Да се ненагледаш. Никога не ги обличам. До всичко това се е намърдал размъкнат суичър с надпис "Крал и шут". Ами ако изведнъж стана с 20 години по-млада?
А ето и червеното сако с ламе. Перфектното облекло за родителски срещи в училище. Отиваш, накипрена с него, такава една загадъчна, като Лейди Гага и Остин Пауър в едно, и учителите веднага разбират, че не бива да очакват от децата ми нещо извънредно. А ето в тези очарователни розови точки да ме погребете, ако нещо ми се случи... Това значително ще отпусне напрегнатата атмосфера на гробището. Такова цвилене рядко е възможно.
Този рафт е за дрехи, които само трябва малко да се скъсят/отпуснат/свият/прекроят и веднага ще започна да ги обличам! Някои образци са на 7-8 години и скоро това няма да се промени. А точно отгоре е другият рафт, който кръстих "Е, да, вече никой не го носи". Но модата е циклична и някога това отново ще е актуално, а аз вече имам панталони с широки крачоли, блузи с жабо, велурено сако, джинси, цървули...
Специално място заемат дрехи, ценни като спомен. В това бях на първа среща с мъжа ми/дипломирах се/арестуваха ме/видях на живо Киркоров. И, всъщност - това дори не са ретро облекла, а истински винтидж. Още петнайсетина години и ще струват луди пари, ще видите!
Ето я и категорията "Не знам къде бяха очите ми, когато купувах това недоразумение. Не си пасва с нищо в гардероба ми. Но скъпо. Марково. Как да го изхвърля?" Към всичко това ще добавя и секси роклята за специално събитие. Облякох я веднъж, в голия гръб ме удари течението, дългия шлейф го настъпаха, в деколтето зяпаха сервитьорите. Повече никога няма да я сложа. Но нека си остане на закачалката.
Запознайте се: това са моите 50 чифта дънки. Не, всички те са сини по различен начин. Да, нося само два от тях. Но приятелите не се предават. Някои бяха с мен още преди да се омъжа.
Искам да ви представя и моята болка - в прекия смисъл на тази дума: двата рафта с обувки, в които мога единствено да седя. Но пък много красиво и елегантно да седя. А ще ходя в онези няколко чифта кецове. Какво значи "клошарите ги чакат с нетърпение" и "крайно време е да се изхвърлят"?! Долу ръцете, те така си изглеждаха още в магазина!
И задължителнто, ама наистина задължително, всяка година се намира поне едно нещо, което предизвиква неподправено-учуден възглас от типа на "Господи, какво е това?!"...