Пропуснати възможности
/ брой: 1
Евгени ГАВРИЛОВ
Напоследък у нас отвсякъде се носи миризмата на газ. И началото на 2023 година не направи изключение. Споразумение, чрез което държавният доставчик "Булгаргаз" ще получи достъп до терминалите за втечнен природен газ и газопреносната мрежа на турската държавна енергийна компания "Боташ", бе подписано вчера в София (стр. 6). Неговият срок е 13 години.
Вече стана традиция темата за синьото гориво да е една от най-предъвкваните у нас. То не бяха хъбове, не бяха потоци (Южен и Турски, Балкански), не бяха газови връзки, не бе диверсификация...
България имаше огромни възможности да защити своя и европейския интерес чрез разнообразяване на източниците на природен газ, но постигна това в много малка степен. Въпреки обявеното ново споразумение за удвояване на доставките от Азербайджан към ЕС, страната ни се задоволи само с преди договорените 1 млрд. куб. метра азерски газ. А би могла да договори допълнителни количества.
Заради сбърканата политика в газовия сектор през последните години (дано не сме забравили кой беше на власт) Гърция измести България като газов разпределителен център в региона.
По Южния газов коридор Азербайджан доставя 10 млрд. куб. метра природен газ на Турция и 8 млрд. на ЕС, от които по 1 млрд. на България и Гърция. Добре, че все пак газовата връзка с гръцката страна беше завършена.
И какво се оказва в крайна сметка.
Сегашният капацитет на тръбопроводите към Турция е запълнен. Изграждането на нов, който да поеме нови количества, е много трудно. А в условията на война - и невъзможно. Остава отворена опцията, но все още никой не знае какви количества руски газ могат да бъдат докарани до Турция през LNG терминали. Това е голямото неизвестно в сделката с България. С тази сделка София резервира капацитет, но не става ясно откъде ще идва този газ. Самият министър на енергетиката каза, че не знае какъв газ ще има в микса, който ще купуваме от Турция. Остава отворена вратата така България отново да купува и руски газ.
Темата с доставката на синьо гориво у нас се превърна в една от мантрите на родната енергетика. Да не говорим, че под диверсификация и либерализация сега се разбира единствено ограничаването на достъпа на руски природен газ до европейския пазар, включително и българския. За сметка, разбира се, на американския втечнен газ, за който ще се използва връзката ни с Гърция.
Заради мантрите България похарчи и 50 млн. лв. за изграждането на газова връзка с Румъния по дъното на р. Дунав. Три пъти заравяха тръбите и три пъти течението ги разравяше и унищожаваше. Сега тръбите са сухи, защото няма откъде да дойте газ.
През 1996 г. премиерите на Русия и България Виктор Черномирдин и Жан Виденов подписаха меморандум, според който до 2000 г. през България за Турция трябваше да се транзитират 28 млрд. куб. метра газ. Но дойде Иван Костов и започна война с руския империализъм. А Русия, вместо да увеличи транзита през България, си направи "Син поток". С таксите, които трябваше да прибира нашата страна.
Сега пак говорим за транзит, само дето неговата посока се обърна и природният газ ще тече от Турция за България. Такъв е резултатът от газовата ни политика.
Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК --> ТУК <--
Споделяйте нашите публикации.