Разговор
Веселина Кацарова:
Продължавам да съм вярна на себе си
Тук, в България, поемам силата, която ме води през годините напред Не може да бъдеш изключителен артист, ако не си чист човек
/ брой: 209
Продължават октомврийските музикални празници, започнали с галаконцерта в чест на 100-годишнината на професионалния оперетен театър у нас. Последваха бисираните изпълнения за 80-летието на зала "България", великолепните спектакли на "Норма" с възпитаници на проф. Райна Кабаиванска. На 20 и 22 октомври в Софийската опера в "Дон Карлос" с ролята на принцеса Еболи гостува звездната Веселина Кацарова. Дебютира с тази партия в Цюрих през март 2012 г. В голямата оперна зала след рецитала й с Людмил Ангелов в началото на октомври т.г. последваха три биса.
Признатата за певица на годината, носителка на много награди от конкурси и фестивали, Веселина Кацарова е родена на 18 юли 1965 г. в Стара Загора. В Музикалната академия влиза от раз. Година след дебюта си в Софийската опера защитава първа роля в Цюрих. Впечатляващият й рецитал с Моцартови арии на Залцбургския фестивал (1991 г.) открива пътя към световните оперни театри, концертни зали, звукозаписни компании. Репертоарът й включва творби от Монтеверди, Хендел, Моцарт, Росини, Белини, Доницети, Верди, Берлиоз, Масне, Бизе, Сен-Санс и дори от Вагнер. В някои от тях мецосопраното не е героиня, а герой. Затова в началото на пореден разговор питам:
- Г-жо Кацарова, често на сцената сте в мъжки костюм, кой е най-харесваният от вас?
- "Панталонните" ми роли не са повече от женските. Не само най-известните мецосопрани в света защитават "панталонни" роли. Преминавайки през тях, гласът се запазва. Аз успях благодарение на тях да пея дори барокова музика. За мен светлият тон в оперите на Моцарт като окраска е много вълнуващ.
- Неслучайно го наричат "слънчевото дете на музиката".
- Приемам го като учител. В оперите му "Милосърдието на Тит" и "Идоменей" съм в мъжки костюми.
- И в опери на Росини, Белини, Доницети, Гуно и т.н. Завръщането в София с рецитал и спектакли, въобще в България, какво е за вас?
- Винаги много, много вълнуващо преживяване.
- На бис преди две години в зала "България" изпълнихте вечната песен "Я кажи ми, облаче ле бяло". Какво ви казва облачето, какво вие му казвате, далеч от Родината?
- Интересен въпрос (замисля се с усмивка). Какво да му заръча човек, чийто живот минава извън България... Бях на 34 години, когато заминах за Швейцария. Откровено признавам - за мен може би няма по-голяма трагедия от това да не живееш в Отечеството си. Песента за облачето бяло винаги много ме вълнува като текст и музика. Трябваше ми време, за да имам сили да изпълнявам песента. В рециталите ми на Запад редовно включвам и други български песни.
- Първата ми среща с певческо-артистичната ви дарба бе на премиерата на операта от Меноти "Консулът" в зала 2 на НДК. Днес чувствате ли се консул на българската вокална школа?
- Не, не мога да кажа. Публиката, критиката да оценяват. Доволна съм от съдбата, че, посветила се на сцената, постигам мечтите си. Успехите дължа преди всичко на самокритичността, дисциплината и преклонението, обичта към това, което правя. Човек винаги трябва да знае какво иска да постигне, кариера не се гради от само себе си. За да е продължителна, певецът трябва да е уникален. Казвала съм и друг път - приемам музиката за свобода. Радостта от изявата ми в даден спектакъл е по-голяма от сценичната треска.
- Щастливите срещи, белязали артистичния ви триумф, не са една и две.
- Много, много са... Първата е, че в Музикалната академия попаднах в класа на проф. Реса Колева. Научи ме на дихание. След десетина години на сцената настъпва умора на гласа. Спасението е в техниката. Щастлив знак на съдбата през 1991 г. бе срещата ми с Мерилин Хорн, както и години наред да работя с изключителни диригенти като Николаус Харнонкур, с прекрасни певци, режисьори.
- Явно, щастлива е и срещата ви с германската журналистка Мариане Целгер-Фогт, провокирала откровенията ви за книгата "Пея с тяло и душа".
- Много откровена книга е - мисли за изкуството да бъдеш певец. Озаглавих неслучайно книгата "Пея с тяло и душа". На сцената не пея тон след тон, а разказвам истории. И най-добрият артист не може да се хареса на всички. А оперният театър, за да пребъде, трябва да е игра. И аз приемам сцената за най-добрия учител.
- Неслучайно партньорът ви в берлински спектакъл на "Вертер" Алфредо Краус ви пожелава: "Останете вярна на себе си."
- Мисля, че продължавам да съм вярна на себе си. На срещи със студенти казвам, че не гласът, а тялото пее. В книгата изповядвам също, че Швейцария е вторият ми дом, а музиката - моя Родина. Не може да бъдеш изключителен артист, ако не си чист човек.
- Пролетно тайнство или златен листопад, зноен урожай или зимна приказка, планинска красота или морска шир предпочитате?
- Морската шир и пролетното тайнство на възраждащата се природа. Романтична съм, обичам природата, обичам чистотата в хората. Истинското обичам. Много са българските елементи в дома ми в Цюрих. Сред тях най-скъпи са българските ми икони.
- Какво отнасяте от България?
- Емоции, емоции... Благословена съм и с обичта на публиката. Тук, в България, поемам силата, която ме води през годините напред. Все повече разбирам колко много обичам моята Родина и голяма е носталгията ми по нея. Постигнах много в посвещението ми на музиката, доказвайки себе си, българското си име сред световния оперен елит. Какво ми струваше - не питайте... Извън театъра остават срещите с хората, родителите, семейството. Повтарям - Родината, родният език са ми много важни. Научих доста езици, но няма друг, на който тъй да се изразя, както на родния.
- Примадона на музикалните сцени, любимка на публиката и критиката, вие сте грижовна дъщеря, съпруга и майка, красива жена без сянка, без маска и грим - как го постигате?
- Голям комплимент са думите ви. Каква съм - не мога да се погледна отстрани. Най-сложното изкуство е да съчетаеш семейството с професията. Трудно е с думи да го обясня. В книгата споделям и това, че чрез музиката изразявам чувствата си. Баланс е между душата, интелигентността, изключителната дисциплина, огромното желание да продължавам напред.
- Баланс - божи дар.
- Абсолютно.
- Преди следващата ви среща със софийските меломани на 5 април догодина в зала "България" за Вердиевия "Реквием", какво ще ни пожелаете?
- Да бъдете здрави - това е най-важното. Всичко друго се преодолява.