Поезия, която възвисява човека

      Животът повелява своевременната реализация на личността в българското общество да се осъществява заради постоянната, вечната необходимост от ускорено развитие на страната ни. В това отношение Владимир Башев отдавна е достъпен пример. Дори и днес, когато реликвите на неговото време и на неговата поезия са низвергнати от политическото варварство. Неговата поезия бе една позиция. Тя съществува такава, каквато той я изгради в израз на своите способности, познания, характер. Поетът е завинаги на тридесет и две години - възраст, която в усложнените психологически обстоятелства на изкуството обикновено се смята за начална. В  случая с Владимир Башев обаче тя е отбелязана от навреме дошла творческа и човешка зрелост.
Ето впрочем биографията му накратко:
Роден е в София на 28 юли 1935 г. Ранното му детство преминава в Шумен, Враца и Лом, където адвокатства баща му. Завършва специалността българска литература в Софийския университет. Работи в редакциите на вестник "Народна младеж",  "Работническо дело", "Пулс" и "Литературен фронт". Автор е на книгите "Тревожни антени" (1957), "Преодоляване на гравитацията" (1960), "Желязно време" (1962), "Нецелунатите момичета"  (1963), "Магазин за часовници" (1964), "Възраст" (1966). Месец след смъртта му излезе последната съставена от него лично книга - "Ателие"  (1967), за която бе удостоен с Димитровска награда. Издава в самостоятелни сборници преводи с поезия от Евгений Евтушенко (1965) и Андрей Вознесенски (1966), а в съавторство със Савас Ахилеас избрани стихове на Костас Варналис (1966).
Очерците, статиите, текстовете за песни, както и други произведения в различни жанрове (либрета за опери и оперети, написани в съавторство с Панчо Панчев), не са публикувани в отделни издания.
Загина при автомобилна катастрофа на 19 ноември 1967 г. Смъртта го завари като заместник главен редактор на "Литературен фронт", президент на Българо-съветския клуб на младата творческа интелигенция, член на Бюрото на ЦК на ДКМС. Предишните обществени постове и награди сега са подложени на остракизъм. Но те съществуваха  в  психологията на творчеството и имаха стойност дотогава, докато наградите не започнаха да се раздават като царска милост, докато длъжностите не се превърнаха в единствена публична опора. При Владимир Башев обаче наградите получаваха стойност, когато се присъждаха на него, длъжностите придобиваха смисъл, когато той ги заемаше.
Владимир Башев по онова време се намираше в  особена обществена ситуация. Той бе надежда на мнозина, че ги представя "там горе" в истинска светлина, а не като един друг, чиято главна мисия "там горе" се изчерпваше само със злепоставянето на своите връстници. Тодор Живков го бе мярнал в съученическата, пък и кастовата компания на своята дъщеря, бе оценил с опитно око необикновената гражданска зрелост на Владимир Башев. Именно бащата, а не дъщерята, го подготвяше за високите нива на държавата и често изслушваше разсъжденията му по специфични духовни проблеми. Защо именно той бе избран от силния човек на България? Може би защото освен всичко друго у Владимир Башев имаше  някаква вродена вяра, че доброто, справедливото винаги ще победи. Тогава тази добродетелна човешка надежда се реализираше в политическата съдба и на самия Тодор Живков.
Първите поетични импулси на Владимир Башев несъмнено бяха повлияни от показателни литературни процеси в началото на петдесетте години, най-вече от забележителното творческо дело на поетичното  поколение, на литературните предшественици - Александър Геров, Божидар Божилов, Радой Ралин, Добри Жотев, Богомил Райнов, Валери Петров, Иван  Пейчев, Веселин Ханчев. Едновременно с тях в литературната нива пристъпваха и по-младите Павел Матев, Георги Джагаров, Владимир Голев, Давид Овадия. Поколение, придошло - това е животът! - от партизански отряди, от концлагери, от нелегални ремсови организации, намерило във въздуха на   социализма въздух за крилете си. И след този подем - постепенното, усетеното късно, подобно на раково образувание, еднотемие. След порива към обновлението се закаканиза поезия на еднообразни състояния, развихри се посветеният на един човек патос. Нарасна застрашително обществената представа за подчинената роля на изкуството спрямо идеологията и политиката.
Този период е изследван и макар че така нареченият "нов прочит" понякога е естетически обективен, понякога - идеологически пристрастен, ония години представляват реално време от реален литературен процес.
Тогава във вестник "Народна младеж" започна да излиза специалната литературна страница "Смяна". В нея се осъществиха дебютите на почти всички поети, причислявани към поколението на Владимир Башев. Редакцията - отначало на ъгъла на улиците "Гурко" и "Шести септември", а после в новопостроеното здание на полиграфическия комбинат - се превърна в център на нашия свят. Там младият автор отиваше не само с пресни-пресни стихотворния, често натам го водеха необясними настроения, неразрешими дилеми, неразбрани идеи. За единия приятелски съвет и едното другарско съчувствие.
Няма да изчезне от паметта ми малката стаичка на литературния отдел, цялата в тютюнев дим, пълна с рошави млади поети, осветена от бездънните очи на Добри Жотев - стожерът на онези отношения. "Бащата", както го наричахме, наричайки себе си "синовете".
Владимир Башев също започна под крилото на Добри Жотев, макар че имаше за свой начален поетичен наставник Павел Матев. Редакторството на Добри Жотев съдържаше трудолюбие, търпимост към индивидуалностите, той бе състрадателен и смеховит, а често - дълбоко замислен. Усещаше оригиналното у всеки млад поет и с безпогрешна  мярка му помагаше да развие у себе си точно това, което го различава от другите. Любомир Левчев, Петър Караангов, Андрей Германов, Анастас Стоянов, Константин Павлов, Благой Димитров, Александър Миланов, Михаил Берберов, Иван Динков, Марко Ганчев, Марко Недялков, Слав Хр. Караславов, Усин Керим, Димо Боляров и аз - Никола Инджов, бяхме ученици в нехранимайковското училище за поезия на Добри Жотев, там  бяхме подготвяни за творчески и житейски катаклизми.
Владимир Башев бе звездата на нашето поколение и често разговорите около неговото име означаваха разговори около всички. Той пръв отпечата стихове в непристъпния за младите "Литературен фронт", които съставиха основата на дебютната му книга "Тревожни антени".
Не тя единствена, но тя най-откровено изрази амбициите на нашето поколение за принос в българската поезия. Ние не отричахме никого от предшествениците си, ние утвърждавахме себе си - ето какво бе характерно. Прозвуча максималистично, но и програмно първият стих от първото стихотворение в първата книга на Владимир Башев: "Ако няма какво да дадем на света, за какво сме родени?". Това стихотворение той посвети на мен и то цял живот ме съпровожда с незабравимия глас на поета и приятеля...
Той се изграждаше постепенно и последователно, защото имаше съзнание за високата мисия на поета. Специално изследване заслужава развитието му в областта на формата. Той започна с равномерна класическа строфа, после я начупи със синкопи и цезури, опита свободния стих, за да стигне до строфата на "Ателие" - раздвижена, подчертаваща всяка дума, всяка интонация, издигаща функцията на ритъма и метриката до оркестрови задачи:  
В края на краищата днес българската литература разполага със седем книги на Владимир Башев.
Това означава, че поетът Владимир Башев принадлежи не толкова на миналото, колкото на бъдещето.
Принадлежи на онова бъдеще, когато поетите няма да стават говорители на политически идеи, а ще бъдат със словото си коректив на поведението на личността в обществото.
Когато поезията ще възвисява човека.
Това е заветът на Владимир Башев.
И споменът за него.