Под знака на войната

Евгени ГАВРИЛОВ

Според един от последните годишни доклади на Института за икономически изследвания при БАН, посветен на състоянието на българската икономика, терминът "зомбификация" е въведен от американския икономист Едуард Кейн. С него се описват ситуации и състояния, при които нещата имат отрицателна нетна стойност, но продължават да функционират с помощта на външна подкрепа, най-често от държавата. Далеч сме от мисълта, че родната икономика бележи отрицателни нетни стойности. Напротив, тя расте, въпреки че това не става с желаните темпове. Втората част от определението на американския учен обаче е приложима за нея, защото този ръст се дължи основно на държавата, която чрез публичните финанси се оказва най-големият инвеститор, а това не е много нормално за най-отворената икономика в ЕС.
Освен това ситуацията се усложни до крайност заради войната в Украйна и несигурната политическа обстановка у нас. Тези два фактора станаха причина за много слаб ръст на БВП и рекордна от четвърт век насам двуцифрена инфлация през изтичащата година. След отчетения рекорден ръст на икономиката от 7% през второто тримесечие, през третото тя се забави до 0,4% по данни на националната статистика. Това е и най-ниският резултат на годишна база в ЕС. Двигател продължи да бъде основно потреблението (ръст от 5,1%) и донякъде нетният износ. Докато сривът при инвестициите се увеличи до минус 3%.
Войната изстреля цените на енергийните суровини и храните. За това допринесе и едностранното спиране от Москва през април на договора за доставка на природен газ. За да смекчи удара, кабинетът увеличи финансирането на различни схеми за запазване на заетостта и организирано, заедно с другите страни членки от ЕС, предостави допълнителна подкрепа на бизнеса и домакинствата, засегнати от рекордно високите разходи за енергия. Ръстът на цените на храните достигна пикови стойности и те се увеличиха от малко над 20% на годишна база.

Бедността остава

Реалният бизнес започна да разполага с все по-малко пари. Не се подобри и структурата на растежа, доколкото го имаше. Основен принос в него, както и преди десет години, продължава да има секторът на недвижимите имоти.
В същото време влиянието на структуроопределящ отрасъл като промишлеността не се засили. Войната в Украйна допринесе структурните слабости на българската икономика да останат, дори и да се задълбочат. Те продължават да са свързани с ниския неустойчив и небалансиран растеж и с недостатъчни вътрешни и чуждестранни инвестиции. Колкото ги има, те са основно в сектора на услугите. Задълженията на държавните предприятия, общините и нереформираните държавни сектори се увеличават.
Друга неблагоприятна тенденция, която остана и през 2022 г., е, че постигнатият растеж, макар и незначителен, не повлия върху намаляването на бедността. Затова и доходите у нас остават най-ниски в Европа. Подоходното неравенство в обществото расте и се задълбочава, а възможностите на държавата да влияе върху него чрез преразпределителните процеси стават все по-малки. Тази икономическа реалност се сблъсква с нарастващия популизъм, особено в навечерието на често провеждащите се избори, и очакванията на хората държавата да поема по-голяма отговорност във важни сектори като здравеопазване, образование, наука.
Един от основните проблеми продължи да бъде политическата нестабилност. М.г. трябваше да има плащания, за да не се прехвърли ефектът на пандемията върху целия бизнес. През 2022 г. те бяха нужни, за да се вдъхне увереност в компаниите за бързо възстановяване. Но когато има три правителства в рамките на една година, е нормално никой да не смее да прави резки движения. В този смисъл зомбифицирането остана факт и през 2022 г.

Лек оптимизъм

Отделни показатели за развитието на икономиката все още дават повод за оптимизъм. Индустриалното производство продължи да нараства бързо - с 11% към септември. България се оказа сред най-добре представящите се в ЕС в това отношение. Продажбите на родни стоки зад граница също достигнаха рекордни равнища с ръст от 40%, макар това да се дължеше основно на по-високите цени на суровините и да идваше най-вече от износа на енергийни продукти.
Експортът надхвърли 70 млрд. лв. за деветте месеца. Дори при успокояване на ценовата динамика в последните месеци на годината износът за 2022 г. може да достигне 95 млрд. лв., а износът на услуги - 25 млрд. лв., прогнозират икономисти
Макар че през цялата 2022 г. ни заливаха с апокалиптични сценарии за настоящата зима, повечето институции засега не предвиждат спад на българската икономика, а по-скоро охлаждане на растежа до 1-2% през следващата година. Най-песимистична засега е прогнозата на БНБ - за едва 0,1% ръст на БВП през 2023 г.
БВП за цялата 2022 г. ще надхвърли 165 млрд. лв. по текущи цени. Кога и колко дълбоко ще усетим ефектите от затягането на монетарната политика в еврозоната и забавянето на стопанската активност в основните ни търговски партньори е рано да се каже.

Цените

Поскъпването на живота през отиващата си година би четвъртвековни рекорди. На годишна база през септември НСИ отчете инфлация от 18,7%, а през октомври - 17,6%. Като цяло тя ще бъде най-малко два пъти по-висока от прогнозираната. Това е основният извод от годишния доклад на Института по икономика и политики (ИИП) към УНСС.
Експертите от ИИП прогнозират средногодишна инфлация от 11,6% за т.г., което е двойно повече от прогнозираните от правителството 5,6%. За тази висока инфлация ще допринасят всички основни групи стоки и услуги, което ще се дължи най-вече на високите цени на енергийните суровини (електроенергия, природен газ и петролни продукти), пише в анализа. Продължаващият растеж на международните цени на храните, както и прогнозираното нарастване на разходите за труд, също допринесоха за покачване на инфлацията.

Няма гаранция, че ще сме по-богати

Споровете около еврото също набраха скорост. Това е логично, защото сакралната дата 1 януари 2024 г. наближава. А влизането на България в еврозоната, преди страната да е готова за това и преди доходите ни да са доближили средното за ЕС ниво, може да ни изиграе лоша шега. Защото непремереното присъединяване към еврозоната ще ускори покачването на цените и ще донесе риск от разхлабване на фискалната дисциплина. Освен това може да се очаква не само първоначално покачване на цените в резултат от закръгляването, а трайно по-висока инфлация.
Обемът на парите в обращение сега се определя от механизмите на валутния борд и не зависи от БНБ. Влизането в еврозоната обаче означава, че отпада забраната БНБ да кредитира българското правителство и търговските банки. Това ще доведе до увеличение на парите в обращение, до по-високо равнище на цените и по-висока инфлация в дългосрочен период. Може да се очаква, че в България ще има по-висока инфлация след въвеждането на еврото спрямо нивата, които биха се получили при запазване на българския лев.

Недостъпни жилища

Жилищата в София поскъпнаха през 2022 с 22% на годишна база. В 23% от столичните квартали цените са с годишен ръст от 30 и повече процента през третото тримесечие на 2022 г., но експертни оценки твърдят, че "балон" на пазара няма.
Според данните от НСИ цените на жилищата в София са се удвоили за последните седем години. За същия период доходите на домакинствата в столицата са нараснали с 26%. За цялата страна цените на жилищата са нараснали със 71% за седем години, а доходите са се повишили с 50%. Това показва, че докато средно за страната поскъпването на жилищата изпреварва в умерена степен ръста на доходите и достъпността на жилищата леко се влошава, то в София повишението на цените е в пъти по-голямо от това на доходите, което води до значително намаляване на достъпността до имотите.
Освен в София, по-недостъпни стават жилищата и във Варна. В двата града едва 10-те процента домакинства с най-високи доходи могат да си позволят собствен дом. В три от 15-те най-големи градове - Пловдив, Бургас и Стара Загора - жилище могат да си позволят 20% от домакинствата. Колкото по-голямо е населеното място, толкова по-недостъпни са жилищата.
Въпреки това ръстът при ипотечните кредити продължава. През октомври 2022 г. банките са отпуснали заеми за покупка на апартаменти и къщи в размер на 563,8 млн. лв. Това е ръст с 21,4% спрямо същия месец на м.г. Средният размер на ипотечния кредит е 150 хил. лв., като три четвърти от изтеглените заеми са за покупка на имот в София, Пловдив, Варна и Бургас със срок над 30 години. Близо половината от клиентите на банките, изтеглили ипотечен заем, са на възраст между 30 и 40 г. Най-често това са млади клиенти и семейства, търсещи първо жилище, или семейства, желаещи да купят по-голям апартамент, със заплати между 1700 и 2500 лв.

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.