Брюкселски безсъници
Пепеляшката в ЕС
/ брой: 124
Георги Готев
Университетът Ян Комениус от Братислава излезе с мащабно изследване, в опит да отговори на въпроса дали и как се е променил Евросъюзът, след като през 2004 г. се присъединиха осем източноевропейски страни, а през 2007 г. и ние с Румъния.
Изследването е интересно, но ще започна със собствени наблюдения за неща, които научният подход е пренебрегнал.
Брюкселските институции са напълно преобразени с идването на хиляди източноевропейци и източноевропейки. Европарламентът ми прилича на луксозно софийско кафене, с многото си привлекателни и леко облечени млади дами, които смело налагат нова мода и поведение. Когато чуя за "нова" и "стара" Европа, си представям такива амбицозни същества сред еврократи, наваксващи пропуснатата младост с източноевропейски пепеляшки.
Общо казано, нивото на подготовка на източноевропейците не е същото, като на представителите на старите членки. Има и изключения, но често наблюдавам хора от Изтока, които сякаш случайно са попаднали в Брюксел. Все още се запълват свободни бройки за източноевропейци. Затова, ако си западняк, е много по-трудно да пробиеш. И макар че западняците звучат скучновато, рядко можеш да ги хванеш в гаф. Източноевропейците често импровизират, а някои просто не знаят какво да кажат.
Може би има някаква връзка, защото изследването на словашките учени, което е продължило две години и половина и е включвало интервюта с над сто представители на националните администрации и на евроинституциите, достига до заключението, че новите членки все още не успяват да вкарват в дневния ред на ЕС важните за тях теми.
С изключение на Източното партньорство, една хилава инициатива за развиване на отношенията със съседите на ЕС, включваща Украйна, Молдова, Беларус, Армения, Азербайджан и Грузия, както и темата за енергийната сигурност, станала актуална след газовата криза през януари 2009 г., източноевропейските страни не са били способни да поставят на дневния ред на Евросъюза важни теми, твърди изследването. Музиката се задава от старите членки.
А източноевропейците просто танцуват по тази музика. Има решения в ЕС, които, поради възникването на спор, се вземат с квалифицирано мнозинство. За пример, през 2009 г. са били взети 150 такива решения. България е сред "най-съгласните" страни в ЕС, защото нито е повдигала спор, нито е гласувала на страната на държава, повдигнала спор, за цялата 2009 г. Същото се отнася и за повечето източноевропейски страни, съгласни на 100% с всички решения, вземани с квалифицирано мнозинство.
За сравнение, за същата година при спорни решения Великобритания е била съгласна в степен от 88.6%, Швеция в степен 83.7%, Холандия - 89%.
Всъщност България е най-съгласната страна от всички не само в Източна Европа, но и в целия ЕС. За целия период от членството си нейният процент е рекордният 99.3%, срещу 98.6% за Румъния, която е с "втори най-послушен" резултат.
Според изследването, единствените случаи, когато източноевропейци са налагали вето в ЕС, е през 2008 г., когато Полша и Литва се противопоставяха на започването на преговори за нов основен договор между ЕС и Русия. Това вето впоследствие бе вдигнато.
В съответствие с икономическото им положение, източноевропейските страни са разделени на три категории - "Червени шапчици" - това са отличничките Словения, Словакия и Естония, които вече са приели еврото, "Спящи красавици", които имат изглади скоро да влязат в еврозоната - Чехия и Полша. Ние сме сложени в категорията "Пепеляшки". Учените предлагат червените шапчици да споделят опита си с пепеляшките, нещо, за което политиците очевидно не са могли да се сетят.
Като основен недостатък, особено в страните, които изпъкват като изоставащи, учените посочват неспособността да се извърши вътрешна координация и определяне на национални позиции. Също така, изтъква се неспособността на тези страни да осигурят стабилност и перспектива на своите държавни служители.
За всеки, който се интересува от разширяването, заключенията на изследването не са особено изненадващи. Фактът, че успехът на една страна в рамките на ЕС е резултат на добрата й вътрешна организация, дори може да звучи банално.
Но целта на подобни изследвания е да се извлекат поуки. Познайте коя е страната, която е най-силно заинтересована от това.