ПИОНЕР
Първият в космоса
На 12 април се навършват 60 години от постижението на Юрий Гагарин
/ брой: 69
Датата 12 април 1961 година завинаги остана в историята като денят, в който човечеството е направило най-важната стъпка към покоряването на космоса. Съветският летец-изпитател Юрий Гагарин се издига с ракетата "Восток-1" от космодрума Байконур и за първи път в света осъществява орбитална обиколка на планетата ни. Полетът в околоземното космическо пространство продължава 108 минути. И разделя ХХ век на "преди" и "след" това знаменателно постижение.
За Юрий Алексеевич Гагарин като че ли се знае абсолютно всичко - от книги, филми и документални фотографии. Първият в космоса се превърна не само във визитна картичка и гордост на СССР, а и в непреходен символ на цяла епоха. Биографията му е публично достояние - от неговата рождена дата (9 март 1934 г.), до историческия полет (12 април 1961 г.) и смъртта по време на авиокатастрофа (27 март 1968 г). Така че няма особен смисъл да се повтарят всеизвестни факти от жизнения път на Гагарин. По-добре е да се акцентира на по-малко познати детайли, които също в голяма степен разкриват характера на Юрий Алексеевич. И може би дори развенчават някои митове и легенди за главния космонавт на планетата.
Имало е и друг
Доста дълго постижението на Гагарин се оспорва от някои експерти - най-вече американски, които не могат да се примирят, че са пропуснали шанса техен астронавт да е първият, покорил космоса. Аргументите им са изключително разнопосочни, като сред тях се откроява твърдението, че преди Юрий в околоземна орбита е бил изпратен друг съветски летец, чиято съдба е неизвестна.
"Гагарин наистина е имал предшественик, който не веднъж, а два пъти се е доближил до звездите", разкрива експертката по история от Дома на авиацията и космонавтиката - Антонина Дементиева. И добавя: "Иде реч за Иван - макет на човека, облечен в скафандър. Снабден с реални сензори и инструменти, той извършва няколко обиколки около Земята и предава изключително ценна информация за въздействието на безтегловността, претоварването по време на изстрелването на ракетата и протичането на самия полет."
Любопитно е, че при втората мисия на Иван (25 март 1961 г.) той е снабден с радиопредаватели и магнетофонни записи. За да се объркат конкурентите в САЩ, които се опитват да проследят всички подробности на съветските експериментални полети в космоса, манекенът "предава" в ефира не кодирани отчети, а... кулинарни рецепти. Американците дълго си блъскат главите върху дешифрирането на съобщенията, а после решават, че съветският космонавт е полудял, тъй като, освен съветите как се приготвя борш, е изпълнявал и хорови песни...
Бос в ракетата
Близо 9 месеца преди първия полет на човека в околоземното пространство Сергей Корольов пристига в секретния завод край Москва с шестима кандидати в космонавти. Предлага им да "изпробват" кабината на ракетата. Гагарин става първият доброволец, който има честта да разгледа отвътре устройството на кораба. Но, преди да седне в пилотското кресло, той... си сваля обувките. Прочутият конструктор на ракетно-космическите системи е изключително впечатлен от този факт: Юрий като вкъщи си влезе - бос...
Кодове и ходове
Полетът на "Восток-1" преминава изцяло в автоматичен режим. Никой не може да гарантира, че в условията на безтегловност човек ще успее да запази адекватна работоспособност. Все пак на Гагарин преди старта се предоставя специален код, който да позволи ръчно активиране на управлението на ракетата. Обаче това е изцяло психологически ход, тъй като полетът напълно се контролира само от Земята.
Заради опасността космонавтът да изгуби съзнанието и риска психическото му състояние да се влоши, както и вероятността корабът да кацне на територията на друга държава, бяха предприети някои превантивни "застраховки", които днес може да изглеждат доста стряскащо. Капсулата на апарата бе минирана - взривът трябваше да се осъществи дистанционно, а при загуба на връзка да се активира автоматично 62 часа след навлизането в плътните атмосферни слоеве.
Факт е също, че Гагарин е взел със себе си в космоса... пистолет. Оръжието не бе предназначено за евентуално самоубийство, както гласят някои конспиративни теории. Според официалната версия с огнестрелното устройство космонавтът е трябвало да се отбранява от диви зверове, в случай че кацне на безлюдно място. По-късно всички летци, изпратени с мисия извън пределите на Земята, се качват в ракетата въоръжени. А на Алексей Леонов и Павел Беляев, чиято капсула акостира на Северен Урал, дори им се налага да използват "Макаров" срещу мечки в тайгата.
Четирите плика
Преди излитането на първия космически кораб с човек на борда се подготвят няколко съобщения за информационната служба на ТАСС. Така се опитват да предвидят няколко възможни развръзки на мисията на Гагарин, както и да се направи специално изявление, ако капсулата му кацне извън пределите на СССР. Плик номер едно съдържа информация, която трябва да се разпространи веднага, ако полетът е успешен. Вторият - в случай че Гагарин се окаже на чужда територия. А в третия плик, най-страшния, е сложен текстът за трагичния край на първия в космоса.
И когато Юрий Алексеевич достига орбитата и са получени очакваните от Центъра за управлението на полетите (ЦУП) данни, от Кремъл заповядват: да се отвори плик номер едно! А в четвъртия, който се дава на самия Гагарин, се съдържа кодът за управлението на полета.
Непредвидена ситуация
Приземяването обаче не се случва по план, който предвижда първият космонавт да остане в капсулата, докато не докосне почвата. И Гагарин бе готов да се придържа към този регламент. Експерти обаче се съмняват, че човек е способен без сериозни травми да понесе ударите на апарата в твърдата земя.
Към края на полета се случи още една непредвидена ситуация, като общо бяха регистрирани 11, разкриват експерти. При навлизането в плътните слоеве на атмосферата не успява да се откачи важна част от капсулата и скоростта й започва застрашително да се увеличава, а турбуленцията става все по-силна. Тогава от ЦУП заповядват на Гагарин да се катапултира на 6-7 км от Земята, което, в крайна сметка, тогава му спасява живота.
В цялата история на човечеството не са чак толкова много личностите, за които аргументирано може да се каже, че са променили света. Основно това са хора, притежаващи огромна власт - светска, църковна или военна. Юрий Алексеевич Гагарин (1934-1968) не управлява империи, не повежда в битки армии и не застава зад определени религии ("Моля, не казвайте на никого, че в космоса не видяхте Господ", изрича Папа Римски Йоан XXIII при срещата със съветския офицер, направил първата орбитална обиколка на Земята). Но полетът на 27-годишния (тогава) младеж се превръща във вододел за цялото човечество.
В средата на миналия век изглежда, че започва нова ера в развитието на световната общественост. Но само шест десетилетия след този знаков пробив стремежът на хората към космоса като че ли не е толкова човечен и истински. Строят се нови ракети, осъществяват се полети на Луната, подготвя се заселването на Марс... Обаче сърцата на милиони май се вълнуват повече от нови модели айфони, а не от високотехнологични космически програми.
И все пак постижението на Юрий Гагарин няма как да бъде заличено.
Завистта на НАСА
Вероятно малцина са запознати с факта, че НАСА предлага на Международната авиационна федерация да не зачита постижението на Юрий Гагарин. Като мотив американското Национално управление по въздухоплаване и изследване на космическото пространство изтъква "пропуските на съветските конструктори, които не успяха да разработят механизъм за достатъчно меко и безопасно кацане на апарата", с чиято помощ бе осъществен първият полет на човека извън атмосферата на планетата ни. Десетина минути преди приземяването на капсулата е взето решение Гагарин да се катапултира и да завърши мисията си, скачайки с парашут. Затова и в космическата агенция на САЩ не спират да подчертават, че Юрий Алексеевич може да се смята за летец-парашутист, но не и за космонавт.
Едва през 70-те години на ХХ век след многочасова дискусия Международната авиационна федерация признава СССР за първата държава в света, успешно изпратила човек в космоса.