Мнения
Пандемията на опростачването е по-страшна от коронавируса
/ брой: 168
Много приказки се изприказваха във връзка с коронавируса, но всичките им автори "забравяха" неоспоримата истина, че "една нация не може да се съхрани физически здрава, ако духът й боледува". (Из "Декларация на 21 български интелектуалци", публикувана на 27.03.2020 г.).
Сред оповестените превантивни мерки отсъстваше терминът духовност и това в голяма степен това ги превърна във формално средство. Това управленческо недоглеждане ли е, въпреки правилната диагноза, поставена от ген., проф. Венцислав Мутафчийски, че "за да се помогне на човешкото тяло, трябва да се познава душата на съответния човек".
Анализът на човешките дейности през "непланирания отпуск" недвусмислено показва обаче, че преобладават заниманията, свързани с духовността - четене, слушане на класическа и фолклорна музика и пр. Радостен факт е, че много хора вече са се убедили, че ако не ценим националното си културно богатство, пораженията за обществото ще бъдат много по-значими от тези, които му нанася коронавирусът. Логичният извод от това е, че печелившият модел за успешното развитие на държавата и обществото изисква равнопоставеност между науката, културата и икономиката.
Извънредното положение показа, че в страната ни съществува драстичен духовен дисбаланс, който съдейства за опростяване на населението. За елементаризирането на критериите - особено на подрастващите поколения най-голям "принос" има информационно-рекламната дейност, която масирано внушава, че "простият човек с пари е личност", а животът е шоу"... Всички трябва да проумеят, че както умирането на клетките в човешкия организъм е необратим процес, така също безкултурието и опростяването са необратима щета за човешката духовност.
Генералният извод от пандемията е първо, че всички - но най-вече законотворците, изпълнителната власт и бизнесът, са длъжни да осъзнаят, че здравеопазването на населението е важна държавна задача, а не търговска дейност. Това налага да се вземат спешни оперативни управленчески решения, с които да се преодолее сегашната аномалия в тази обществена сфера. Добрата система на здравеопазване не подлежи на оценка по пазарните принципи. Освен това, здравата работна сила се нуждае от превантивно медицинско обслужване, а не от скъпоструващо лечение.
Второ. Коронавирусът измести на заден план друга пандемия, "върлуваща" в България - осакатяването на историята, неграмотността, както и предлаганата непрецизна печатна и електронна информация, съчетана с бързо и лошо артикулиране на думите и квалификациите. Тя не застрашава човешкия живот, но успешно манипулира човешката психика. Още повече, че бързото говорене не е плод на бърза мисловност, а е израз на вътрешно напрежение у индивида. То е вредно не само за консуматорите, а и за всички, които ги използват - журналисти, коментатори, редактори, говорители, актьори..., понеже активно съдейства за увеличаване на дистанцирането между хората. Много важно е да се повишат и изискванията за фоничните качества на журналистите в електронните медии.. Ако си спомним за "чичко Филипов", Богомил Симеонов, Бочо Василев, Борислав Бояджиев, Николай Ламбрев..., веднага ще разберем, че въобще не може да се прави сравнение между тях и повечето от сегашните им колеги.
Борбата срещу втората пандемия, срещу бездуховността и опростачването, е не по-малко важна от битката с коронавируса. Дори напротив.